Случайни минувачи: Как Мартин Божанов и Велимир Атанасов, на път за “юридически консултации по договор с банка”, се оказват свидетели по дело на върховен прокурор

“Вдигна си роклята, гледката беше хубава”. Това не е откъс от розов роман, а извадка от свидетелските показания на върховен прокурор по наказателно дело номер 11728/2017 г.  по описа на Софийски районен съд (СРС). Това би бил само забавен момент за юридическата преса, ако по наказателното производство, образувано по жалбата на прокурора заради улична свада с млада жена, в негова защита не се оказват двама съвсем случайни свидетели от квартал “Манастирски ливади” – Мартин Божанов-Нотариуса и неговият адвокат и съдружник Велимир Атанасов.

По делото излиза и списък с дела, преписки и производства, по които Велимир Атанасов и дружествата на Мартин Божанов предоставят правно обслужване на “Инвестбанк”, до чийто главен офис се случва процесната свада.

Случката накратко: Николай Соларов, тогава прокурор във Върховна касационна прокуратура (наричан от свидетеля Атанасов “Кольо Соларов“), вече пенсионер, подава жалба в Софийска районна прокуратура (СРП) срещу млада жена за нанесена му лека телесна повреда и хулиганско поведение (“като последна циганска уличница” е точният цитат от сигнала). Според Соларов на 15 февруари 2017 година в 8 часа сутринта той и съпругата му (която работи в администрацията на прокуратурата) са имали конфликт с жената за предимство на пътя. Конфликтът прераснал във физическо съприкосновение, при което тя го одрала по лицето. Соларов представя съдебно-медицинско удостоверение за причинена му лека телесна повреда, въпреки която все пак успял да отиде на работа, макар и да го е било срам да се покаже на колегите си, а и няколко месеца след това е бил на успокоителни. Всичко това вследствие на агресивното поведение на младото красиво момиче с черна вечерна рокля. Описанието е на самия Соларов, а името на момичето запазваме в тайна. На следващия ден той подава жалбата до СРП, която е разпределена в одитирания към момента отдел „Дела с обществен интерес“. Високият „обществен интерес“ на иначе съвсем тривиалната случка се оказва, че следва само и единствено от служебното качество на жалбоподателя. Едва ден след подаването на сигнала прокурор от отдела образува наказателно производство без обичайната в подобни случаи предварителна проверка, каквато всъщност е поискана със сигнала.

В хода на разследването се появяват двама свидетели, които изцяло потвърждават версията на върховния прокурор – това са Мартин Божанов-Нотариуса и бившият съдия, тогава вече адвокат Велимир Атанасов, негов съдружник. Те казват, че пили кафе на улицата до главния офис на „Инвестбанк“, на която са консултанти, и станали неволни свидетели на случката в 8 часа сутринта, докато чакали за среща в банката. Атанасов разпознал Соларов като колега и по-късно същия ден му намерил телефона и му се обадил, за да му сподели колко е възмутен от поведението на младата жена и му предложил, ако има нужда, да го посочи като свидетел. Вероятно поради преживения огромен стрес обаче, прокурорът е забравил да спомене за свидетеля-очевидец Атанасов в жалбата си.

По-късно при съдебното разглеждане на делото Божанов и Атанасов потвърждават показанията си срещу младата жена от досъдебното производство, а нейната и на свидетелите ѝ версия, че е имало и нецензурни изрази от страна на прокурора, заплахи с позицията му в прокуратурата и хвърляне на бутилка по нейния автомобил, остава некредитирана от съда. Жената е призната за виновна, получава административно наказание „глоба“ и е осъдена да заплати на Соларов 2500 лева обезщетение по депозирания от него граждански иск. Присъдата е потвърдена от Софийски градски съд и влиза в сила.

В протокола за разпит от досъдебното производство свидетелят Мартин Ангелов Божанов е записан като “неосъждан, адвокат от САК”. Представлявалата подсъдимата по делото адв. Галя Гълъбова се опитва да оспори достоверността на свидетеля Божанов, като му иска справка за съдимост и прилага медийни публикации, които го свързват с имотни измами, но това е отхвърлено от съда. В крайна сметка съдът се уповава в значителна степен на показанията на Божанов и Атанасов, за да признае подсъдимата за виновна.

С цел да се провери истинността на показанията на двамата свидетели, оказали се удобно за прокурора Соларов около „Инвестбанк“ в 8 часа на това февруарско утро, съдът уважава искането на адв. Гълъбова за предоставяне на консултантските им договори с банката. В съдържащия се по делото списък присъстват и номерата на делата и производствата, по които Велимир Атанасов и дружествата на Мартин Божанов предоставят правно обслужване на „Инвестбанк“.

„Този списък и разказаното накратко наказателно дело 11728/2017 г. на СРС показват, че за пълното изясняване на дейността на групата на Мартин Божанов трябва да се изследват подробно всички дела, в които е участвал, независимо от процесуалното му качество, и всички договори, които той и свързаните с него лица са сключвали“, заявява Николай Стайков, разследващ журналист от Антикорупционния фонд (АКФ).

Първия епизод от разследването на АКФ от 2021 г. „Списък за бърз контрол“, където за пръв път беше осветена дейността на групата на Мартин Божанов, можете да гледате тук.