След жалба на АКФ Апелативната прокуратура отмени отказа на Софийска прокуратура да разследва случая „Златната локва“

Апелативна прокуратура София (АП) отмени отказа на Софийска градска прокуратура (СГП), да разследва сигнала на Антикорупционния фонд (АКФ) за случая „Златната локва“ в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Става дума за сигнал по казус, в който БАБХ прехвърля дейността по дезинфекция на границата с Турция, с която е натоварена по закон, на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, от което то печели над 33 милиона лева от 2013 г. до днес. В решението си Апелативна прокуратура преценява, че СГП е базирала заключенията си за липса на престъпления предимно на основата на твърденията, постъпили от ръководството на БАБХ и на „Пи.Еф.Си.“

 

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

„Няма как сляпо да се кредитира становището на БАБХ, без пълна проверка на изнесените в него и в сигнала (на АКФ) факти и дължим анализ на цялата приложима нормативна уредба“ заключава Апелативна прокуратура и препоръчва „допълнителна проверка за установяване на всички относими факти и обстоятелства.“ „Правоохранителните органи ще следва да установят дали са налице или липсват достатъчно данни за извършено престъпление, като се изискат и приложат всички преписки, документи и информация и се снемат писмени обяснения на всички свързани със случая лица.“

 

Сигналът на АКФ до прокуратурата по случая „Златната локва“ е още от 2019 г. В него се излагат фактите по схемата, в която в нарушение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за държавните такси БАБХ прехвърля профилактичната дейност по дезинфекция на границата с Турция и събирането на дължимите държавни такси за дезинфекция на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД. „Пи.Еф.Си.“ ЕООД превежда част от събраната такса към БАБХ, а друга част запазва за себе си като заплащане за услугите. Според анализа на АКФ, тази схема нарушава най-малко три законови забрани: забраната за превъзлагане на възложена със закон публична дейност, забраната частни фирми да събират държавни такси и забраната да се формира печалба от държавна такса. АКФ публикува и видео разследване по случая. Вижте тук. 

 

В края на 2020 г. СГП отказва да разследва, тъй като „няма данни да е извършено престъпление“. АКФ обжалва постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, тъй като то не адресира ключови хипотези за възможни нарушения, изложени в сигнала на организацията. Прокуратурата например не изследва хипотезата, че БАБХ е прехвърлила част от дейността си, с която е натоварена по закон, на частен изпълнител с цел облагодетелстването му. Не е изследвано и как без конкурс е избрана именно фирмата „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, за да извършва дейност, която ѝ носи печалба от 33 милиона лева.

В постановлението си от 17.03.2021 г. Апелативна прокуратура установява, че СГП е базирала заключенията си за липса на престъпления предимно на основата на съображения, постъпили от ръководството на БАБХ и на „Пи.Еф.Си.“ ЕООД.  Става ясно още, че в хода на проверката, извършена от СГП, липсва информация кога и на каква база БАБХ е взела решение да прехвърли дейността, с която е натоварена по закон, на частни изпълнители. Не е установено кога е дадено одобрението на министъра на здравеопазването и храните за възлагане на дейността на външна фирма. Не е ясно кога и къде на страницата на БАБХ е публикувано обявлението за избор на фирма. Не са приложени копия на постъпилите четири оферти за извършване на дейността, за които БАБХ твърди, че е получила и от други доставчици освен „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, а офертата на последното е приложена по прокурорската преписка без входящ номер в БАБХ. От СГП не са анализирали цялата документация, предхождаща сключването на договора на БАБХ с „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, нито документацията, предхождаща подписването на последващите анекси.

 

Апелативна прокуратура обръща специално внимание и на факта, че извършваната дейност по дезинфекция е част от граничния и инспекционен ветеринарномедицински контрол и съгласно Наредба № 47 от 20 април 2006 г.[1] трябва да бъде извършвана от официални ветеринарни лекари.

[1] Наредба № 47 от 20 април 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол


Сподели:

Прессъобщения

АКФ публикува още снимки на полицай пред клуба на Мартин Божанов - Нотариуса

Въпрос към министъра на вътрешните работи: Кой е униформеният на снимката?

Един от анонимните свидетели по преписката срещу Борислав Сарафов е получил заплашително писмо

Четири скандинавски посолства и АКФ със съвместна конференция на тема борба с корупцията и изпирането на пари

АКФ: Защо материали срещу Борислав Сарафов се връщат на прокуратурата, която е под негово ръководство?

Случайни минувачи: Как Мартин Божанов и Велимир Атанасов, на път за “юридически консултации по договор с банка”, се оказват свидетели по дело на върховен прокурор

АКФ: Наложително е създаването на парламентарна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата около дейността на групата на Мартин Божанов - Нотариуса

Вижте какво казва Мартин Божанов - Нотариуса във видеото на АКФ “Списък за бърз контрол"

Отворено писмо до главния прокурор и председателите на КПК и ДАНС: Разпитайте Делян Пеевски за твърденията му

АКФ: Делото-шамар на АЕЦ „Козлодуй“ показва нуждата от законодателни промени в защита на свободното слово

Медиите за нас

Районният прокурор на София Невена Зартова и заместниците ѝ подадоха оставки след скандала за групата на Мартин Божанов за влияние в съдебната система

Николай Стайков: Голямото ми притеснение е, че разследването на модела Божанов ще бъде извършено частично, избирателно и не докрай.

Парламентът създаде временна комисия за дейността на групата около Мартин Божанов - Нотариуса

Андрей Янкулов: Хора като Божанов и Еврото поддържат картотека с информация

Николай Стайков: Мартин Божанов беше собственик на затворен клуб за магистрати, който се е използвал за неформални връзки

Андрей Янкулов: Божанов е бил начело на криминална мрежа с контакти по високите етажи на правосъдието, МВР, ДАНС, Антикорупционната комисия

Бойко Станкушев: Мрежата, свързана с Мартин Божанов, стига до най-високо

Николай Стайков: В момента виждаме опит да се пренапишат знакови корупционни казуси

Андрей Янкулов: Големият провал на българското наказателно правораздаване е в резултатите на "делата от висок обществен интерес"

Николай Стайков: В склада на истинските властови бухалки на практика не се е променило нищо