Контролираният и купен вот в България. Размер и влияние
Анализът показва какво се е случило в 1738 рискови секции, които експертите на АКФ идентифицират след статистически анализ на резултатите от всички избори в периода 2013 – 2021, както и кои са новите секции в риск.
Секциите с по-висок риск от купен и контролиран вот се идентифицират на базата на индикатори като нетипично висока избирателна активност, нетипично висок резултат на партията победител в секцията, резки отклонения в избирателната активност, рязък ръст или спад в подкрепата за дадена политическа партия.
Можете да изтеглите анализа от тук.
Видео с основните резултати на анализа тук.
Файл с координатите на секциите може да намерите тук.
Анализът е създаден с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на правото за Югоизточна Европа“.
Основни изводи от анализа
- Тенденцията рисковите секции да регистрират по-отчетлив спад на избирателната активност от останалите секции, отчетена на парламентарните избори през юли 2021г., се запазва. На места тази тенденция е по-осезаема, но има региони и общини, които показват отклонения от общата картина.
- Най-голям спад на избирателната активност в рисковите секции се наблюдава в МИР Стара Загора, МИР Варна, МИР Бургас и МИР Сливен.
- В 13-ти МИР Пазарджик активността в рисковите секции се увеличава.
- Във общините Велинград, Левски и Вълчедръм активността в рисковите секции се увеличава.
- В общините Бургас и Русе в секциите в риск спадът на активността е значително по-отчетлив от средния спад на активността в общината.
- В други общини, където делът на потенциалния купен и контролиран вот е значителен, като Котел, Тервел, Хитрино, Кирково и Сунгуларе, избирателната активност в рисковите секции спада с процент, сходен до средния спад в общината.
- Процентът на общините, в които делът на потенциално купения или контролиран вот от общия вот в общината е под 1%, се е увеличил значително.
- Движението за права и свободи запазва лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции със сравнително малка загуба в рисковите секции, спрямо юли. На второ място по този показател остава ПП ГЕРБ, но при тях са отчетени съществени загуби в рисковите секции. На следващи позиции по показателя дял от вота в риск са от БСП, ПП „Продължаваме промяната“ и Демократична България.
- Най-сериозен дял от гласовете за партиите са в риск при ДПС, Национално обединение на десницата, БСП са на челните места по отношение на дял от гласовете за партията, подадени в рискови секции. С по-нисък процент по този показател са ГЕРБ, ИТН и ПП „Продължаваме промяната“.
- В 15 населени места делът на гласовете, подадени в мобилни избирателни кутии, е над 25%, което дава индикация за потенциално нов механизъм за контрол на вота. Въпреки това ефектът от подобни схеми върху резултатите от парламентарните избори е незначителен.