Отворено писмо относно извеждането на Националната следствена служба от системата на прокуратурата

На 02.06.2023 г. Народното събрание прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 49-302-01-18/13.04.2023 г. (ЗИД на ЗСВ). С него Националната следствена служба се извежда от системата на прокуратурата и се възстановява по-ранната й позиция до 2009 г. на самостоятелен орган на съдебната власт.

Като подчертаваме необходимостта от дълбока съдебна реформа в Република България, централна част от която заема възможността за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници при подозрения в извършено престъпление, и като приветстваме приемането на скорошните промени в Наказателно-процесуалния кодекс в тази посока, изразяваме тревога от така приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Конкретният момент на българския политически живот, трусовете в съдебната система от последния месец, разделението в обществото по важни теми също са от значение при преценката за целесъобразността на преместването на следствието. Предприемането на сериозни стъпки в тази посока трябва да става само след внимателна преценка на целесъобразността им и след широко обсъждане от експерти и представители на обществеността, при спазване на всички правила за законодателния процес.

По-конкретно обръщаме внимание на следното:

1. С процедурата по приемане на този законопроект са осъществени съществени нарушения на законодателния процес – нарушени са чл. 88, ал. 1 от Конституцията, чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и глава осем от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

2. Съществена част от разпоредбите бяха приети само с едно гласуване, което е в противоречие с чл. 88, ал. 1 от Конституцията. Става въпрос за предложените между двете четения промени на народния представител Петър Петров Така изключително съществени промени, променящи мястото на следствието в системата на съдебната власт, бяха приети експресно, без обществено обсъждане и в разрез с нормите на ЗНА и с ПОДНС.

3. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ПОДНС “Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му”. Съгласно чл. 79, ал. 3 “Предложения, направени по реда на чл. 80, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки”. Изречение второ на чл. 80, ал. 1 от ПОДНС прави съществено допълнение: “Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество”. Конституционният съд е имал възможност да се произнесе по подобен въпрос, със силно разделен състав, по Решение № 6 от 19 април 2007 г. по к.д. № 3/2007 г. Становище на малцинството е : “Наистина Конституцията не ограничава възможността на законодателя да допълва или изменя проектите за закон между двете гласувания, както това е посочено в мотивите на Решение № 14 от 2001 г. по к.д. № 7 от 2001 г. Тя обаче изисква изменения и допълнения да се правят в текстове от закон, които са обсъждани и приети, макар и по принцип, с първото гласуване. Нови разпоредби, които са били включени за първи път в законопроекта след първо четене, фактически се обсъждат и приемат само с едно гласуване (второто)”. Макар КС да намира, че няма налице противоконституционност на приетите разпоредби, основанието на мнозинството за това становище се извлича от тогава действащия ПОДНС. В сега действащия ПОДНС поредността на действията за приемане на законопроект са разписани подробно, а изрично е посочено, че предложенията, които излизат от предметния обхват на приетия на първо четене законопроект не се разглеждат и гласуват по същество. Това изречение в чл. 80, ал. 1 съществува именно, за да ограничи порочната законодателна техника, която се е наблюдавала не веднъж в последните години да се прокарват изменения между първо и второ четене, които принципно не са свързани с основната тема на обсъждане, но пък избягват целия разписан процес по приемане на закони.

4. Предложенията за преместване на НСС извън “контрола” на прокуратурата не са свързани с основния законопроект, който се гледа и гласува на второ четене в пленарна зала на 02.06.2023 г.

5. Недопустима техника е при разглеждането на различен законопроект да бъдат прокарвани частично текстове от друг законопроект, който последователно е отхвърлен от Комисията по правни въпроси и в пленарна зала на първо четене.

6. От значение за преценката за евентуално връщане на законопроекта е и действителната предистория на конкретните разпоредби, не само формалното им “обличане” в друга сигнатура със съответните реквизити.

• От една страна, съгласно мотивите, с които е внесен този законопроект, в определени случаи директорът на НСС може да стане прокурор по разследването срещу главния прокурор. Тази цел не може да бъде споделена, тъй като тя създава законодателен хаос и пренебрегва приетите изменения в НПК и ЗСВ, обнародвани в ДВ на 02.06.2023 г. Тези законодателни промени са резултат от многогодишни усилия и са изготвени след внимателен преглед на законодателството, съгласувани са с широк кръг експерти и представители на обществеността, както и с международни партньори. Възприемането на друг възможен механизъм за разследване на главния прокурор в деня на обнародването именно на тези промени пренебрегват тези усилия, внасят неяснота в законодателството и поради това са в състояние да доведат до положение на невъзможност да се прилага механизма за разследване на главния прокурор.

• От друга страна, “връщането” на независимостта на НСС от прокуратурата трябва да бъде съпоставено с останалите промени и да се види каква е действителната цел на това изменение, а тя като че ли беше артикулирана от народния представител Радомир Чолаков от трибуната на НС: “Законодателният орган не просто може, а е длъжен да разтърве тези хора”. Визиран е конфликтът между главния прокурор Иван Гешев и заместник-главния прокурор Борислав Сарафов. Подобен аргумент за приемане на законопроект категорично не може да бъде подкрепен, тъй като зад него прозират други, порочни в същността си цели. Да се отговаря на междуличностен конфликт чрез подобна радикална законодателна промяна е несериозно подхождане към структурен проблем на българската правосъдна система и не би трябвало да е допустима. Това по-скоро руши, а не изгражда правовата държава.

Предвид изложеното, призоваваме Президентът на РБ да упражни правомощията си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да върне така приетия ЗИД на ЗСВ за ново обсъждане.

Подписали:

• Български хелзинкски комитет
• Антикорупционен фонд
• Български институт за правни инициативи
• Институт за пазарна икономика
• Български адвокати за правата на човека
• Съюз на съдиите в България