Общо становище на БЦНП, Хабитат България, Форум Гражданско участие и АКФ по процедура за засилване ролята на организираното гражданско общество по ОП “Добро управление“

Уважаема г-жо Първанова,

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане документи за откриването на
процедура критерии за подбор на операция „Организационно развитие на
Икономическия и Социален съвет и засилване ролята на организираното гражданско
общество“, моля да вземете предвид следните предложения и коментари с цел
подобряване ефективността на резултатите от изпълнението на Оперативна програма
“Добро управление”:

1. По важността и основателността на операцията:
Икономическият и социален съвет (ИСС) следва да бъде изключително активен орган в
това да дава възможност организираното гражданско общество да участва във
формирането на политиките, които засягат сферите, които са му определени като
приоритетни (чл. 3 и чл. 7 от ЗИСС). Той е замислен като един вид „граждански
парламент“ (вкл. бюджета му е част от бюджета на Народното събрание), но в
последните години, за съжаление, не можем да кажем, че е бил изключително активен.
От отчета за дейността на Икономическия и социален съвет (ИСС) за 2020г.1
е видно, че на национално ниво дейността на ИСС се изчерпва с изготвени:

• 6 бр. становища по програмни и стратегически документи,
• 1 бр. резолюция,
• 3 бр. анализи;
• 3 бр. инициирани консултации с представители на изпълнителната власт и
• 2 бр. дискусии.

На международно ниво, в рамките на сътрудничество с Европейския икономически и
социален комитет и ИСС на други европейски държави, представители на ИСС са
взели участие в 14 дебата, дискусии или консултации.

През цялата 2020 г. в ИСС не са постъпили искания от Народното събрание,
Президента на Републиката и Министерския съвет за изготвяне на становища по
проекти на закони, национални програми и планове относно икономическото и
социално развитие на страната. В отчета не са споменати и дейности по консултиране
и дискутиране на становища и позиции на местно и регионално ниво, нито с отделни
структури по теми и браншове, нито със структурите на гражданското общество, което
би следвало да е една от важните функции на ИСС, съгласно чл.4, ал.2 от ЗИСС.

Ако се разгледат заложените в бюджета за 2020г. целеви стойности на показателите за
изпълнение, ще се установи, че същите са крайно неамбициозни, например:

➢ Разработени и приети становища, анализи и резолюции по стратегически проблеми на икономическата и социална политика – 7 броя за 2020г.
➢ Проведени публични дискусии, консултации и регионални срещи с
представители на законодателната и изпълнителната власт и
гражданското общество по обществено значими въпроси на
икономическото и социално развитие – 9 броя за 2020г.
В същото време, на сайта за обществени консултации към МС https://www.strategy.bg/ в
областта на икономическото и социално развитие бяха публикувани стотици
документи. Народното събрание прие през 2020г. 137 закона, от които поне половината
имаха отношение към икономическото и социално развитие на страната. По никои от
тези документи не е инициирано становище от ИСС и не е поискано такова от тях от
страна на институциите. Това показва липса на авторитет на ИСС пред
законодателната и изпълнителната власт, а също и пред гражданското общество, чиито
интереси би следвало да представя и защитава.
На фона на липсата на авторитет и активност, планираният годишен бюджет на съвета
за 2020г. е 1,11 млн.лв., от които 763 хил.лв. за щатен персонал от 27 човека, а 322
хил.лв. за издръжка. В отчета за изпълнението на бюджета за 2020г. е видно, че
числеността на щатния персонал е била 17 човека, отчетените разходи за персонала са
623 746 лв., а разходите за издръжка – 83 436лв. ИСС и към момента разполага с
достатъчно бюджетни средства за оптимизиране на своята работа, включително и за
въвеждането на съвременни системи за информиране и комуникация, но няма
амбицията и визията да го направи. Считаме, че е необходим обществен дебат за
обхвата и обема на дейността на ИСС, така че наистина да се засили участието на
гражданското общество във формирането и изпълнението на политики, а не да се
поддържат и финансират от държавния бюджет структури лишени от съдържание и
функционалност.

2. По предвидените в процедурата примерни дейности и индикатори за
изпълнението им:
Нужната активност на Икономическия и социален съвет е да въвлича гражданските
организации и да ги мотивира за активна позиция по темите на Съвета, за да постигне
действително увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол
на изпълнението на политиките. Това обаче няма как да бъде изпълнено чрез
повишаване капацитета на неговите служители (предполага се, че това им е основна
длъжностна характеристика и подход в работата). По-подходяща и в съответствие с
целите на програмата би била операция насочена към създаване на устойчиви
механизми за активно включване на граждански организации с опит и експертиза.

А) анализ и предложения за подобряване на нормативната уредба и практиките за
участие на организираното гражданско общество
Тази дейност е изключително неподходяща, тъй като е неясно обосновано как и защо
сега ще се прави, и то с ресурс от оперативната програма; подобен анализ следва да се
прави от Съвета постоянно (съобразно заложените му задачи в чл. 2 от ЗИИС); така ще
излезе, че със средства на ЕС на практика се подкрепя една българска институция да си
върши работата, което не е оправдано, тъй като за това се харчи национален публичен
ресурс4
. Подходящо в случая ще бъде да се направи допитване до гражданските
организации за това кое според тях работи като форми на взаимодействие и пр.
(въпреки че и подобни анализ са правени непрекъснато, но не се вземат предвид).

Б) по отношение разработване и внедряване на информационна система – уеб-базирана
система за сътрудничество и диалог
Идеята като цяло е добра, ако се приеме, че целта е да се улесни и направи по-бърз
начина на споделяне на предложения и даване на обратна връзка от гражданското
общество. Но бихме препоръчали подобни безплатни платформи, като например
платформата за консултации с гражданите с отворен код Consul, която се ползва от над
135 общини и институции от целия свят. Дори и да не се въведе тази безплатна
платформа, а да се създаде нова такава, разход от порядъка на няколко десетки хиляди
лева може спокойно да се реализира в рамките на годишните разходи за издръжка на
Съвета.
Не на последно място по важност е факта, че предложените в документа индикатори за
изпълнение и за резултат са неадекватни и без посочени конкретни стойности. Те са
изцяло свързани с това да се обучат конкретни служители в администрацията, което не
е достатъчно да развие реално инструментите на партньорство и взаимодействие с
гражданското общество. Въз основа на гореизложеното предлагаме:
Планираният годишен бюджет на съвета за 2021г. е 1,173 млн.лв., от които 840 хил.лв. за щатен
персонал, а 307 хил.лв. са за издръжка.

1. Процедурата „Организационно развитие на Икономическия и Социален съвет и
засилване ролята на организираното гражданско общество“ да не се одобрява.
Ако се търси възможност да се подобри диалога с гражданските организации и
ИСС е необходимо да се направи анализ на това, което има в момента и
неговата ефективност, да се направи допитване до широк кръг организации
какви са техните очаквания за това диалога да бъде по-резултатен и тогава да се
пристъпи към разписване на конкретна операция, в случай на обоснована нужда
от допълнително финансиране дейността на Съвета. Не на последно място
следва да се отбележи, че от 2010г. функционира Информационен портал за
НПО в България https://www.ngobg.info/, който може да бъде естествен партньор
на ИСС в усилията за увеличаване на гражданското участие във формирането и
изпълнението на политики.

2. Предлагаме средствата планирани за процедурата в размер на 1,092 млн.лв., да
бъда прехвърлени към процедура „Повишаване на гражданското участие в
процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. Към
момента по тази процедура са предвидени средства в размер на 11 145 970 лв. и
за тях ще се кандидатства на конкурсен принцип. По този начин ще се осигури
по-голям ресурс за реални дейности за увеличаване участието на гражданските
организации във формирането и изпълнението на политики.

С уважение:

Български център за нестопанско право
Фондация „Подслон за човечеството“/ Хабитат България
Сдружение „Форум Гражданско Участие“
Фондация „Антикорупционен фонд“