МАСОВОТО ОТНЕМАНЕ НА АВТОМОБИЛИ ПРИ ТРАНСПОРТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ

С прессъобщение от 12.05.2020г. Прокуратурата на Република България (ПРБ) обяви, че главният прокурор е утвърдил указания „при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство, и да се сезира компетентният съд за налагане на запор с оглед отнемането му в полза на държавата“, тъй като по сега действащия Наказателен кодекс (НК) „в полза на държавата се отнемат средствата за извършване на умишлени престъпления, собственост на дееца“.

Успоредно с това ПРБ сезира представители на изпълнителната и законодателната власт с предложения за законови промени в случаите на умишлени престъпления против транспорта, включително и такива изразяващи се в управляване на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол или наркотични вещества, в полза на държавата да се отнемат управляваните превозни средства, „независимо от собствеността им“, т.е. дори и от трети лица, а не само от виновните водачи.

Апелираме към представителите на институциите, медиите, неправителствените организации и гражданите да не се допуска засягане на неприкосновеността на частната собственост – основополагащ принцип на правовата държава, без законово основание или съблюдаване на баланса при защитата на публичния и частния интерес. Всяко засилване на наказателните мерки от различен характер срещу престъпността е лесен начин за получаване на обществена подкрепа, но това не може да бъде единствено основание за постоянен държавнически стремеж към непрекъснато увеличаване на размера и естеството на санкциите или внезапна немотивирана с правни аргументи промяна в прилагането на утвърдени отделни наказателноправни норми и институти.

Според изложеното в първия абзац всички прокурори вече са получили указания за изземване на автомобили при разследванията на умишлени престъпления против транспорта, които съставляват голям дял от водените наказателни производства за престъпления от общ характер с известен извършител. Най-често срещаните от тях могат да бъдат наречени (с някои условности) шофиране след употреба на алкохол или наркотични вещества и шофиране без правоспособност (чл. 343б (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. (2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.(3) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Чл. 343в.  (1)  Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. (2)  Който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.)

Според годишната полицейска статистика за 2019г. общият брой на разкритите престъпления в страната за годината е 43224, от които тези по различните състави на чл. 343б от НК са 6540, а по чл. 343в от НК – 1408, т.е. ще се пристъпи към изземване на хиляди автомобили годишно с цел обезпечаване на бъдещото им отнемане, което само по себе си води до няколко сериозни проблема:

1) От правна страна изключително трудно защитима би била тезата, че автомобилът е средство, а не предмет на престъпление против транспорта. Такова възприемане е необходимо, тъй като според чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК на отнемане в полза на държавата подлежат „вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление“, т.е. средството на престъплението, докато според буква „б“ на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува. Според общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните понятия „предмет“ и „средство“ на престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди (вж. например Гиргинов „Наказателно право на Република България. Обща част“ стр. 109-112; Стойнов „Наказателно право. Обща част“ стр. 151-152). Например едно огнестрелно оръжие е предмет (а не средство) на престъплението незаконно държане на огнестрелно оръжие, но пък е средство (а не предмет) на престъплението убийство, ако деецът си е послужил с него, за да убие. Според общоприетото в правната теория превозното средство няма как да бъде нещо външно на защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото цитираните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безсмислени без последните.

В практиката на прокуратурите в пловдивския съдебен район преди петнадесет години вече бяха правени опити за тълкуване на закона, така щото автомобилът да се яви средство на престъплението шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта. Апелативният прокурор на Пловдив беше издал указания в смисъла на сегашните на главния прокурор, но тезата му не беше възприета от местните Окръжен и Апелативен съд и изземванията от органи на досъдебното производство на автомобили от пияни водачи там бяха преустановени половин година след началото им.

За тези години при непроменен закон въпросът с отнемане на автомобили от виновните водачи при умишлени престъпления против транспорта никога не е стоял. Сега с указания на главния прокурор към прокурорите в страната се дава ново задължително за тях тълкуване на вече утвърдено прилаган по различен начин закон при десетки хиляди решени случаи.

Без разумен отговор остава и въпросът защо, при добре известната на депутатите съдебна практика по прилагане на този много често използван престъпен състав, ако законодателят действително искаше автомобилите на пияните шофьори да бъдат отнемани, то за толкова много време НК просто не беше променен с цел постигане на такъв резултат при множеството му ремонти, засягащи транспортните престъпления?

2) От криминологична гледна точка няма разумни мотиви, които да обосноват засилването на фактическата наказателна репресия при най-често извършваните умишлени престъпления против транспорта – както беше посочено по-горе, макар и законът да не е променен, досега автомобили не са били изземвани/задържани за неизвестно време/отнемани, докато вече предприети стъпки за такива действия има.

За периода между 2008г. и 2010г. включително средният годишен брой на регистрираните престъпления по чл. 343б от НК е 11151, а на тези по чл. 343в от НК – 3789.

За периода между 2017г. и 2019г. включително средният годишен брой на регистрираните престъпления по чл. 343б от НК е 7742, а на тези по чл. 343в от НК – 2401.

Видно е драстичното намаляване на регистрираните престъпления по цитираните законови текстове, което в случая с голяма степен на вероятност означава и сериозен спад на броя на действително извършените умишлени престъпления против транспорта. Процентът на разкриваемост на този тип престъпления е изключително висок, защото те по правило не се заявяват от гражданите (за разлика от кражбите, грабежите или изнасилванията), а се установяват от самите контролни органи по транспорта – почти всяко регистрирано престъпление ще е и с разкрит автор. Нивата на неуловената от статистиката (скритата) пътна престъпност може и да са много по-високи от регистрираната, но това ще е еднакво валидно за всеки изследван период при сравнително равни други условия. За да се достигне до извод за действително драстично увеличаване на общата престъпност от подобен тип, което да обоснове промяната в третирането на извършителите, при явното намаляване на регистрираната такава, то трябва да са налице данни за например много силно занижаване на пътния контрол по организационни или корупционни причини, каквито данни не са известни. Не бива да се забравя и обстоятелството, че установяване на управляването на МПС след употреба на наркотични вещества на практика започна през последните години, защото преди това просто нямаше масово използване на тестове, т.е. скритата престъпност по този показател преди десет години със сигурност е била много по-висока от днешната.

3) Чисто логистично трябва да се обособи сериозен публичен ресурс за изземването и опазването на хиляди автомобили на граждани като веществени доказателства, които трябва да бъдат съхранявани някъде до решенията на съдилищата ще подлежат ли на отнемане в полза на държавата, или не.

Що се отнася до идеята след промени в законодателството да се отнемат автомобили при извършени умишлени престъпления против транспорта и когато собственикът е различен от виновния водач, то тук трябва да се съобрази, че сходни разпоредби в НК съществуват и към момента за други престъпления. Например чл. 242 ал. 8 гласи, че: „превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.“

Именно прилагането от съдилищата на този текст без доводи за наличие на пропорционалност вече е послужил като основание за осъждане на България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria и Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria, при които камиони собственост на чуждестранни юридически лица са отнемани в наказателни производства за квалифицирана митническа контрабанда, като представителите на собствениците на вещите са били лишени от възможността да изкажат каквито и да е претенции за добросъвестност по време на процеса или да се защитят по какъвто и да е начин срещу отнемането на собствеността им.

Нещо повече, пред Съда на Европейския съюз (СЕС) към момента е висящо дело С-393/19 по преюдициално запитване от Апелативен съд Пловдив с основен въпрос дали предвиждането на отнемане на МПС по цитирания текст на НК не противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), ако третото лице собственик не е знаело и не е могло да знае, че вещта му е използвана при извършване на престъпление, защото така би се компрометирал балансът между защита на обществения интерес и правото на собственост.

При всички положения преди да се предвиждат допълнителни хипотези на отнемане на вещи, било предмет или средство на престъпление, от собственици, които обаче нямат никакво доказано отношение към извършеното престъпление, разумното държавническо поведение би било най-малкото да се изчака произнасянето на СЕС по повдигнатия въпрос, защото няма как норми от вътрешното право да противоречат на такива от правото на ЕС.

Автор на анализа:

Андрей Янкулов
/Старши правен сътрудник към АКФ/

 In a press release dated 12.5.2020, the Prosecutor’s Office of Republic of Bulgaria (PORB) announced that the Prosecutor-General had approved guidelines according to which ‘action will be taken to seize motor vehicles as items of evidence when initiating pretrial proceedings of intentional traffic criminal offenses. In addition to that, the competent courts would be petitioned, requesting the issuance of orders authorizing the confiscation of the vehicles concerned.’ Thus, the scope of the current provisions of the Criminal Code, which provide for ‘the confiscation by the State of the means used to commit an intentional crime by the perpetrator,’ is effectively being expanded.

At the same time, the PORB submitted to representatives of the government and the parliament a set of proposed amendments to the current provisions of the Criminal Code regarding intentional traffic offenses, including drink-driving or driving after the use of narcotic drugs. According to the proposed changes, the motor vehicles involved in traffic offenses caused by drivers who have used alcohol or narcotic drugs will be confiscated by the State, regardless of their ownership, i.e., even if they are property of third parties other than the driver responsible for the crime.

We appeal to the representatives of public institutions, journalists, non-governmental organizations and citizens not to allow such an attack on the inviolability of private property — a fundamental tenet of the rule of law — without proper legal grounds or an assessment of the necessary balance in the protection of public and private interest. The adoption of various increasingly repressive measures to counteract crime is an easy way of gaining public approval. Still, it cannot be the sole rationale for the government’s adoption of new and increasing the severity of existing sanctions. Neither can it be a justification for making abrupt U-turns in the application of specific provisions and institutes of criminal law, particularly in the absence of sound legal arguments justifying the need for such action.

According to the press release mentioned in the first paragraph, all prosecutors have been instructed to seize motor vehicles involved in investigated intentional traffic crimes. We note that these constitute a significant number of all general prosecutable offenses with a known perpetrator. The crimes in question may be broadly described as driving under the influence of alcohol or after the use of narcotic drugs and driving without holding the requisite license (Article 343b: (1) For the offense of drink-driving with a blood alcohol content (BAC) of up to 0.5 g per liter, when the violation has been ascertained following proper procedure, a punishment of imprisonment of one up to three years and a fine of BGN 200 up to BGN 1 000 shall be imposed. (2) For the offense of drink-driving with a blood alcohol content (BAC) of more than 0.5 g per liter, when the violation has been ascertained following proper procedure, after committing the offense referred to in paragraph 1 for which the perpetrator has already received an effective sentence, a punishment of imprisonment of one up to five years and a fine of BGN 500 up to BGN 1 500 shall be imposed. (3) For the offense of driving after the use of narcotic drugs or their analogs, a punishment of imprisonment of one up to three years and a fine of BGN 500 up to BGN 1 500 shall be imposed. Article 343c(1) For the offense of driving a motor vehicle while legally banned from driving following the imposition of an administrative penalty for the same crime, a punishment of imprisonment of up to three years and a fine of BGN 200 up to BGN 1 000 shall be imposed; (2) Where within a period of one year as from the date of imposition of an administrative penalty for the offense of driving without the requisite license, the same crime is committed again, a punishment of imprisonment of one up to three years and a fine of BGN 500 up to BGN 1 200 shall be imposed; (3) The sentence referred to in paragraph 1 shall also be imposed for the offense of driving a motor vehicle before the administrative penalty of temporary driving license withdrawal has elapsed.

According to annual police statistics for 2019, the total number of solved crimes in Bulgaria stood at 43 224, including 6 540 offenses involving various elements of the crime envisaged in Article 343b of the Criminal Code and 1 408 offenses involving multiple elements of the crime envisaged in Article 434c of the Criminal Code. Considering the proposed amendments, this means that thousands of motor vehicles will be annually seized with a view of their confiscation—an act that will cause several problems to arise:

1) From a legal standpoint, it is exceedingly difficult to argue that a motor vehicle is a means as opposed to an object of a traffic crime. This distinction is necessary because according to Article 53(1)(a) of the Criminal Code the object of a crime that the State may confiscate includes ‘chattels belonging to the party found guilty, intended for or used to commit an intentional crime’, i.e., the means of a crime, whereas according to subparagraph b) of the same Article ‘the object of the crime shall be seized and confiscated solely where this is expressly provided for in the chapter containing the special provisions of the Criminal Code.’ The latter does not expressly provide for confiscation in the case of traffic crimes. It is commonly accepted in legal theory that the main distinction between an ‘object’ and a ‘means’ of a crime is that the former concerns an element of the societal relations, which the Criminal Code seeks to protect or a substantive prerequisite for the existence of such relations, but always as an element of the relations concerned. In contrast, the latter is external — something that the perpetrator chooses to use to cause the harm intended (cf. Girginov Bulgarian Criminal Law. General Part, pages 109—112; Stoynov, Criminal Law. General Part, pages 151—152). For example, a firearm is the object (and not the means) of the criminal offense of unlawful possession of a firearm but is the means (and not the object) of a crime if the perpetrator used it to commit murder. Once again, it is commonly accepted in legal theory that the motor vehicle may not be deemed extraneous to the societal relations protected by the provisions governing traffic offenses, i.e., they cannot be regarded as something external, which the perpetrator has chosen to use to harm societal relations. On the contrary, the motor vehicle is an essential element of the societal relations concerned because the cited provisions envisage violations of the rules for the safe operation of means of transport, which would be meaningless in their absence.

Fifteen years ago, the Prosecutor’s Office in the Plovdiv appellate district made several attempts to alter the interpretation of the law so that motor vehicles be deemed as means used to commit the crime of driving with a blood alcohol content of more than 0.5 grams per liter following guidelines issued by the Plovdiv Appellate Prosecution Office that bear a substantial similarity to those recently published by the Prosecutor-General. This interpretation was rejected by the Plovdiv Provincial Court and the Plovdiv Appellate Court, and the seizures of motor vehicles operated by drunk drivers by investigation bodies at the pretrial phase were discontinued six months after the practice began.

Since then, without further amendments to the law, the matter of the seizure of motor vehicles from drivers found to have committed traffic crimes has never been raised again. Now, the guidelines issued by the Prosecutor-General once again instruct rank and file prosecutors to apply a mandatory interpretation that directly contradicts the law as applied in tens of thousands of cases adjudicated by final judgments.

A question to which no meaningful answer has been given is why, given the voluminous and consistent case-law on the crimes concerned, and the purportedly genuine desire of the lawmaker to ensure that motor vehicles involved in road accidents due to drink-driving are seized and confiscated, the Criminal Code has not been amended so far, despite a variety of provisions governing road traffic accidents having been modified on numerous occasions in the interim period?

2) From a criminological standpoint, there are no reasonable arguments that justify the pursuit of stronger effective criminal repression as a countermeasure against the group of intentional crimes comprising the most common traffic criminal offenses. As already mentioned, albeit substantive law has not been amended to date, no motor vehicles have been seized/temporarily apprehended/permanently confiscated in stark contrast to the steps that are now being taken to secure this outcome.

In the period from 2008 up to and including 2010, the annual average number of recorded crimes under Article 343b of the Criminal Code stood at 11 151, and those under Article 343c of the Criminal Code stood at 3 789.

In the period from 2017 up to and including 2019, the annual average number of recorded crimes under Article 343b of the Criminal Code stood at 7 742, and those under Article 343c of the Criminal Code stood at 2 401.

This clearly demonstrates a downward trend in the number of recorded crimes committed under the two cited articles of the Criminal Code, which indicates, with a degree of certainty, that the actual number of committed intentional traffic crimes has also registered a significant decrease. The clearance rate for these types of crimes is extremely high because by law they are not reported by citizens (unlike robberies, burglaries or rape) but are ascertained by the competent bodies responsible for road and traffic control, meaning that almost all recorded crimes are solved and that their perpetrators are known. The levels of (hidden) crimes, i.e., those not recorded by official statistics, may be significantly higher than official figures, but this—all other conditions being equal—would be valid for any period under review. For a conclusion to be reached that the number of these crimes has been continually increasing, meaning that a change in the treatment of perpetrators is justified, against a clear downward trend in terms of the number of recorded criminal offenses, information must be available that indicates significantly relaxed traffic control due to organizational reasons or corruption. Available data do not show any such development. It should be kept in kind that driving a motor vehicle following the use of narcotic drugs is a trend that became visible in recent years due to the unavailability of testing capacity in previous years. In other words, it is likely that ten years ago, this crime was likewise much more prevalent than it is today.

3) From a logical standpoint, public funds in a significant amount will be needed to secure the seizure of thousands of motor vehicles from citizens as evidence. These will have to be stored until a court has ruled on their confiscation.

Concerning the idea to introduce amendments to the law to enable the seizure of motor vehicles involved in the commission of intentional traffic crimes, including when the owner is a party other than the legal owner of the car, the party proposing the amendments should take into account that the Criminal Code already contains provisions in this vein, albeit these apply to different types of crimes. For example, Article 242(8) stipulates that ‘the motor vehicle used for the transport or carriage of smuggled goods shall be confiscated by the State, even when it is not owned by the perpetrator, except when there is a clear discrepancy between its value and the severity of the crime.’

The application of this provision by the national courts without a proportionality test being applied has led to Bulgaria being sentenced by the European Court of Human Rights (ECtHR) in the cases Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria and Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria, in which lorries owned by legal persons established in countries other than Bulgaria were confiscated in criminal proceedings for qualified smuggling of goods subject to customs duties without the owners of the goods being given an opportunity to demonstrate good faith or defend themselves in any way against the confiscation of their property.

Furthermore, Case C-393/19 referred to the Court of Justice of the European Union (CJEU) for a preliminary ruling by the Plovdiv Appellate Court is currently pending. In the reference for a preliminary ruling, the Plovdiv Appellate Court asks the CJEU whether a provision envisaging the confiscation of motor vehicles under the cited Article contravenes the European Charter of Fundamental Rights if the third party owner did not know and could not have reasonably known that its property was used for the commission of a crime — an essential determination to be made to ensure a proper balance between the protection of public interest and private property.

In any case, before expanding the scope of the current provisions on the confiscation of the object or means of a crime from third party owners who cannot be proven to have in any way be involved in or linked to the committed crime, the CJEU preliminary ruling should be awaited to preclude a conflict between provisions laid down in national and EU law.

Author:

Andrey Yankulov,

Senior Legal Expert at the Anti-Corruption Fund