Докладът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

Можете да изтеглите доклада от тук.

Антикорупционният фонд (АКФ) публикува днес концепция с конкретни предложения за реформиране на българската система на наказателно правосъдие. Автор на текста е старши правният съветник в АКФ и бивш прокурор и зам.-министър на правосъдието и вътрешните работи Андрей Янкулов.

Вижте анализа от тук.

Анализът показва какво се е случило в 1738 рискови секции, които експертите на АКФ идентифицират след статистически анализ на резултатите от всички избори в периода 2013 – 2021, както и кои са новите секции в риск. Вижте целия анализ тук.

Настоящият анализ е вече трети поред от осъществяваното от АКФ ежегодно независимо гражданско наблюдение на най-значимите наказателни производства на предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на властта.  Вижте повече тук.

• Тенденцията рисковите секции да регистрират по-отчетлив спад на избирателната активност от останалите секции, отчетена на парламентарните избори през юли 2021г., се запазва…
  Вижте повече тук.

Настоящият анализ се състои от две части. Първата част разглежда как се е гласувало в секциите, в които през април месец бе отчетен по-висок риск от контролиран и купен вот. Втората част представя резултатите от прилагането на методологията за идентифициране на риск от купен и контролиран вот върху резултатите от парламентарните избори, проведени през юли 2021 г. Вижте повече тук.

Посредством количествен анализ на резултатите от проведените в България в периода 2013- 2021 г. избори за парламент, местни избори, избори за Европейски парламент и президентски избори екипът на фондация Антикорупционен фонд, съвместно с криминолога д-р Мария Карайотова, изработи методология за определяне на секциите, които са в риск от контролиран и купен вот. Вижте анализа тук. 

Изследването анализира резултатите на парламентарните избори, проведени на 04.04.2021г., за да очертае размера и влиянието на контролирания и купен вот в България. Той стъпва на методология, изготвена въз основа на изследване на всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г. Анализът идентифицира и списък с рискови секции в цялата страна, които експертите представят под формата на интерактивна карта. Автор на анализа е докторът по криминалистика Мария Карайотова и политологът Марио Русинов.

Вижте пълния анализ тук.

Изследването анализира резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г., за да очертае размера и влиянието на контролирания и купен вот в България. Анализът идентифицира и списък с рискови секции в цялата страна, които експертите представят под формата на интерактивна карта. Можете да видите анализа тук.

Настоящият анализ разкрива защо предложената от депутати от управляващото мнозинство със скоростно приет на първо четене законопроект фигура на „прокурор по разследването срещу главния прокурор“ не съответства на критериите за независимост от този, когото трябва да разследва, респективно няма да отговори на нуждите за изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“. Успоредно с липсата на изискваните гаранции за независимост, проектът страда и от други слабости, които биха могли да доведат до реална опасност или от фактическо или юридическо блокиране на потенциалното разследване срещу главния прокурор, или от неоснователното му наказателно преследване по политически или конюнктурни причини.
Прочетете пълния анализ тук.

Настоящият анализ предлага концепция за адресиране на основни проблеми на системата на наказателно правосъдие през правомощията на прокурорската институция, като бъдат: 1) изцяло елиминирани фактическите проявления на функцията по „общ надзор“ на прокуратурата като отживелица от времето на тоталитарната държава; 

Вижте целия анализ тук.

Фактите по казуса, правен анализ, реакции, нашите изводи и апел към институциите

Можете да изтеглите доклада от тук.

Настоящият доклад поставя началото на ежегодно независимо гражданско наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта. Наблюдението се състои от две части: (1) анализ на 40 знакови наказателни дела в досъдебна и съдебна фаза за периода 2014-2019 и (2) оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за 2019. Докладът дава конкретен отговор на въпроса какви са резултатите от борбата с политическата корупция в България в последните пет години.