На 6-ти ноември 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) загуби банковия си лиценз няколко месеца след като декларира несъстоятелност.
През юли 2017, почти три години по-късно, Прокуратурата на България внесе в съда обвинение срещу собственика на банката, Цветан Василев, както и срещу 17 други обвиняеми лица. Василев, обвинен в източване на активите на банката в момента се укрива в Сърбия, а българските власти настояват да бъде екстрадиран.
Абонирай се за нашия бюлетин!
С абонирането потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност.
Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) анализира няколко тома документи по делото КТБ. Експертният ни анализ повдига въпроса дали прокуратурата е действала максимално задълбочено и безпристрастно, с цел да анализира всички причини за фалита.
Според прокуратурата КТБ е била пирамидална финансова структура. Според АКФ подобна дефиниция не е достатъчно изчерпателна и е пропусната възможност да се разследват озадачаващи връзки между политическата класа и банката като част от бизнес елита на страната.
Един пример, който навежда до съмнения за съществуването на подобни връзки, е дългият списък от политици, публични личности, собственици на медии и висши държавни чиновници, които са посещавали централата на КТБ не като клиенти, а като гости на собственика на банката или на главния касиер. Въпреки че имената на тези личности фигурират в документите по делото, малко на брой са разпитани от прокуратурата
Разследването на АКФ има за цел да освети кои са тези хора, за да помогне на обществеността да реши дали прокуратурата и наблюдаващия прокурор Иван Гешев са изследвали всички фактори, довели до фалита на КТБ и последвалите трусове за българската икономика.