Становище на АКФ относно правно уреждане на статута на нещатните сътрудници в Народното събрание и превенция на конфликта на интереси
18/06/2018

Становище на АКФ относно упражняване на парламентарен контрол върху дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество(КПКОНПИ)

ДО Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Копие до

Г–Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

 

Г-Н БОРИС ЯЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА

 

Г-Н АНТОН КУТЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НПО И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

 

С Т А Н О В И Щ Е

 

ОТ ФОНДАЦИЯ „АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД“

Представлявана от Мирослава Петрова – директор, с адрес: София 1000, ул. Княз Борис 71, офис 2

Относно: упражняване на парламентарен контрол върху дейността на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) работи в интерес на гражданското общество и в съдействие на правосъдието за възпрепятстване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта. Като неправителствена организация извършваме проверки и анализ на достъпни източници и документи, за да подпомогнем разкриването на корупционни действия и злоупотреба с властта. АКФ подкрепя усилията за противодействие на корупцията, включително чрез подобряване на правната и институционалната рамка.

 

  1. Относно практиката по подаване на сигнали

От нашата практика по подаване на сигнали до КПКОНПИ установяваме, че законовото изискване по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ за три имена и ЕГН на лицето, подател на сигнала, е прекомерно високо изискване и действа възпиращо по отношение на потенциалните сигналоподатели. Изискването за ЕГН на лицето се явява по-високо, отколкото е предвидено в процесуалното законодателство за подаване на сигнал или жалба, с които се поставя началото на един съдебен процес. Практически, това означава, че гражданските организации, идентифицирани с наименование, ЕИК и адрес на управление, не могат да подават сигнали, тъй като винаги се изискват три имена и ЕГН на представляващия организацията. По същество се оказва, че законовото изискване за посочване на ЕГН може да се използва за блокиране на възможността за подаване на сигнали. В тази връзка АКФ счита, че следва да отпадне изискването за посочване на ЕГН в подадените сигнали, както и да се предвиди изрична възможност за граждански организации, осъществяващи дейност по граждански контрол върху институциите, да могат да подават сигнали.

В ЗПКОНПИ има изискване в чл. 48, ал. 1, т. 3 подаваният сигнал е да съдържа конкретни данни за твърдяното нарушение , в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено“. Това императивно изискване от една страна е някаква гаранция срещу злоупотреби с подаването на сигнали, но от друга, възлага на гражданите твърде високи стандарти за осигуряване на съвсем конкретна информация за всички основни аспекти на твърдяното нарушение. Тази уредба вече води до формализъм при оценката на допустимостта на сигналите и е причина за прекратени производства (каквато беше практиката и в закритата КПУКИ). Това означава също, че при осъществяване на граждански мониторинг и откриване на някакво несъответствие в декларираното и притежаваното (ползваното) от лицето имущество или при хипотеза на конфликт на интереси, без да има цялостно описание на механизма на извършване на конкретно корупционно деяние, един такъв сигнал няма да бъде допуснат и ефективно разгледан. Резултатът е, че се поставя в тежест на сигналоподателя доказването на факти, връзки и обстоятелства, които по принцип не са публични или достъпът до тях е силно ограничен или затруднен. Не може да се очаква гражданите да извършват основна част от работата по събирането на факти и доказателства за извършено нарушение, а органът да заема пасивна позиция на арбитър по отношение допустимостта или достатъчността на представените факти. Именно органът трябва да е активната страна в извършването на проучвателна, оперативно-издирвателна или аналитично-оценъчна дейност, а гражданите следва само да индикират за засечен проблем или несъответствие. Създадената до този момент практика води до неефективност и множество прекратени производства още на етапа на допустимост.

 

  1. Публична отчетност и парламентарен контрол върху дейността на КПКОНПИ

Според предвиденото в закона Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Комисията като членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация (чл. 17 ЗПКОНПИ). Това е механизъм за публична отчетност и контрол, който досега не е използван. В същото време, по два сигнала, подадени от АКФ, които съдържат сериозни данни за осъществен конфликт на интереси или неизпълнение на задължението за деклариране на промяна в обстоятелствата, КПКОНПИ е приключила производството с акт, с който не установява конфликт на интереси или се прекратява производството.

Първото дело е по сигнал от началото на 2018 г. и се отнася до народния представител В. Сидеров, който повече от три месеца е пропуснал да декларира промяна в обстоятелствата в декларацията за имущество и интереси (станал е учредител и съдружник в търговско дружество с мажоритарен дял), при условие, че е бил длъжен да направи това. Въпреки че органът установява виновно неизпълнение на законови задължения, народният представител не е санкциониран, а производството е прекратено.[1]

Второто дело е по сигнал от края на 2017 г. по отношение на заместник-кмет и свързано с него лице (неговата сестра), служител в общината, за неизпълнение на законовото задължение за деклариране на частен интерес и за упражнено властническо правомощие. Органът потвърждава извода на АКФ за упражнено властническо правомощие на заместник-кмета по отношение сестра му – началник отдел в общинската администрация, като я назначава за председател на комисия за провеждане на обществена поръчка като в същото време тя е и ръководител на проекта в общината, по който се провежда обществената поръчка. Въпреки това, конфликт на интереси не е установен.[2]

Също така обръщаме внимание, че КПКОНПИ е твърде селективна в публичното оповестяване на информация за дейността си по конкретни производства. В случая с подадения сигнал за конфликт на интереси срещу народния представител Д. Пеевски във връзка с упражнена законодателна инициатива,[3] председателят на КПКОНПИ публично оповести резултатите от извършената проверка, които са благоприятни за проверяването лице. По този начин органът се включи в кампания за публично изграждане на позитивен медиен образ на лицето, което считаме за недопустимо.[4]

В заключение, предлагаме да бъде упражнен парламентарен контрол върху дейността на КПКОНПИ във връзка с повдигнатите въпроси, на основание чл. 17 от ЗПКОНПИ. Моля при приключване на процедурата да бъдем запознати с резултатите.

 

С уважение,

                                                                       

МИРОСЛАВА ПЕТРОВА

                                                                        ____________________

                                                                        /Управител/

[1] КПКОНПИ – Решение за прекратяване на производство № РП-809-18-026/ 12.04.2018 г.

[2] КПКОНПИ – Решение № РС – 214-17-003/ 28.02.2018 г.

[3] КПКОНПИ – Решение № РС – 055-18-023/ 08.06.2018 г.

[4] В изявление пред медиите председателят на КПКОНПИ заявява: „Като дръпнем чертата, Пеевски или е най-проверяван и чист, или има много добри адвокати и счетоводители… Това лице е плащало огромни данъци. Сигурно е един от най-големите данъкоплатци на тази държава“ – http://old.segabg.com/article.php?id=909072