ДЕПУТАТЪТ ВОЛЕН СИДЕРОВ ЩЕ БЪДЕ ПРОВЕРЯВАН ОТ АНТИКОРУПЦИОННАТА КОМИСИЯ ЗА НЕДЕКЛАРИРАНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
08/02/2018
ПРОКУРАТУРАТА ОНЕВИНИ ББР: БСП И ФИРМИТЕ НА ГЕОРГИ ГЕРГОВ НЕ СА СВЪРЗАНИ ЛИЦА И ЗАЕМИТЕ ЗА ТЯХ СА ЗАКОННИ
17/01/2018

ЯРЪК СТАТИСТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТ НА РУСКИТЕ ГРАЖДАНИ, ПОЛУЧИЛИ БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ЗА НЕЯСНИ ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ, УСТАНОВЯВА ПРАВНИЯТ ЕКИП НА АКФ

Тема:

Българско гражданство за особени заслуги

Статут:

Анализ

Етап:

Становище до: Г-н Румен Радев, Президент на Република България, г-жа Цецка Цачева, Министър на правосъдието, г-н Димитър Георгиев, Председател на Държавна агенция “Национална сигурност”

Наказтелно-процесуален кодекс на Република България

Съдействие на обществеността Чл. 204. Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото.

Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

 
По данни от Министерство на правосъдието за 10 години 125 руски граждани са се възползвали от привилегията. Списъкът включва руски гражданин, осъден в САЩ за измама, бивш посланик и висш ръководител в Лукойл – България.
Бройката на гражданите на Руската федерация, възползвали се от чл. 16 на Закона за българското гражданство, е по-голям от броя на гражданите на Армения, Сърбия, САЩ и Израел, получили българско гражданство за особени заслуги, взети заедно. 125 срещу 100 общо за останалите 4 държави. Всички останали националности са едноцифрено число в статистиката.

Тази статистика провокира сериозни въпроси относно приоритета на гражданите на Руската Федерация (повече от една трета от всички). На какви критерии се дължи очевидния превес на руските граждани, пред гражданите на съюзни държави, наши партньори в ЕС и НАТО, търсят отговор от правния екип в “Антикорупционен фонд”.

Проявена ли е достатъчно бдителност от българските служби за сигурност, най-вече от ДАНС да се гарантира, че лицата с руско гражданство не представляват риск за националната сигурност, при условие че според всички международни стандарти за демокрация и права на човека Русия е завършен авторитарен режим, който се опитва да ерозира демократичните процеси в други страни.

В списъка се открояват примери, които пораждат съмнения за драстични пропуски в това отношение, надхвърлящи формалните административни нарушения, често срещани в процедурата.

Става дума за руски олигарх, (род. 1961 г., български гражданин с Указ №56 от 23.05.2008 г.), съден за измама в САЩ. За същия се установява нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа по чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. В този случай, основанието, посочено от министъра (Петър Мутафчиев), е изразено намерение за осъществяване на мащабни инвестиции, но налична информация за реално осъществени инвестиции липсва. Този начин подсказва за своеобразно заобикаляне на закона. В допълнение, проверка на АКФ установи, че лицето е било осъдено в САЩ по обвинение за измама (wire fraud) с международен елемент през 1998 г. Престъплението се наказва с максимална присъда лишаване от свобода 5 години, глоба от USD 250 000, период на условно осъждане три години. На 3 март 1998 г. лицето е сключило споразумение с прокуратурата, признавайки своята вина, с което се съгласява да плати глоба от USD 60 000 на САЩ и връщане на сумата от USD 1 000 000 на правителството на Казахстан (платими на САЩ).

Към настоящия момент същото лице има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми - в Русия – въглища, в Уганда – нефт. Използва в своята дейност офшорни дружества (Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови), които го превръщат в рисков фактор от гледна точка на превенцията срещу прането на пари и избягване на данъчното облагане. В същото време участва в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия.

Видно от тази фактическа обстановка, при предоставянето на българско гражданство за особени заслуги към Р България по отношение същото лице не са извършени необходимите институционални проверки, които да защитят националната сигурност на страната. Очевидно е, че за осъдени лица, лица със съмнителна репутация, не трябва да се предлагат възможности на основание на чл. 16 от ЗБГ за получаване на българско гражданство. В конкретния случай няма данни за особен принос на лицето към страната след като е получил гражданство. От правния екип намират обосновка за основателни съмнения, че настоящата дейност на лицето съставлява риск за извършване на пране на пари, заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ към Руски компании, както и риск за националната сигурност.

Друг известен случай за предоставено българско гражданство на основание чл. 16 ЗБГ е на бивш заместник генерален директор в „Лукойл България“ ЕООД (р. 1967 г. в Русия, български гражданин с Указ №29 от 23.03.2007 г.), който към момента на подаването на предложението от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров – е първи заместник-генерален директор на „Лукойл България“ ЕООД. Напълно основателен е въпросът чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит. От 2008 г. същото лице е генерален директор на „Лукойл Хърватия“ ООД, т.е. след получаване на българско (европейско) гражданство лицето напуска страната.

Повдигащ сериозни въпроси е случаят с бивш посланик на Руската Федерация в България, награждаван с медал „За заслуги“ на Службата за външно разузнаване на РФ, с медал на Федералната служба за безопасност, както и с медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ, (р. 1942 г. в Русия, български гражданин с Указ №9 от 23.01.2009 г.). Как се мотивира, от гледна точка защита на суверенитета и националния интерес, предоставянето на българско гражданство на лице от висшия политически елит на една авторитарна държава, която заплашва демократичния конституционен ред в страни от региона (особено в контекста на агресивните военни действия на Русия в Грузия през 2008 г.), настояват за особено внимание в становището си от “Антикорупционен фонд”.

Значимостта на въпросите, които повдига правният екип на АКФ, се подкрепя и от публична информация от извършена проверка от специална анкетна комисия в Народното събрание, според която в много случаи лица са получили гражданство на това основание без да са доказани особените им заслуги към страната или интерес от натурализацията. Видно от тази информация, като достатъчно основания по чл. 16 от ЗБГ, предлагащите министри са зачели различни дейности: дарения за построяване на паметник, дарения за български църкви, за социални заведения, за културни събития, направени инвестиции или обещание за такива.

Въз основа на изложеното, АКФ предлага на отговорните институции, сезирани в становището:

1. Да се ревизира и усъвършенства процедурата по чл. 16 от ЗБГ, като се създадат обективни стандарти и критерии за преценка на особените заслуги на лицата и интереса на страната от тяхната натурализация. Решението по целесъобразност не означава пълен субективизъм в преценката и произвол;

2. Да се усъвършенстват процедурите по предварително проучване на лицата от ДАНС, за да не се компрометира националната сигурност и сигурността на съюзите, в които участваме (ЕС и НАТО);

3. С особено внимание и адекватна оценка на риска да се проучват лица, които са граждани на страни с авторитарно/ недемократично управление, които съставляват риск или заплаха за националната сигурност.

Липсата на конкретни стъпки в такава насока ще остави предвидената в чл. 16 от Закона за българското гражданство възможност за придобиване на гражданство в сериозен риск от трайно опорочаване, престъпен интерес и възможност за корупционни практики. Специалната клауза, която законодателството ни предлага, следва да се прилага по изключение и само след получаване и проучване на достатъчно данни и информация от институциите по отношение на лицето, а особените заслуги да са действителни, а не мними или единствено обещани.