СИГНАЛ ДО ПРОКУРАТУРАТА ЗА НАТИСК ЗА НАДПЛАНОВ ПРИЕМ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ В СТОЛИЧНА ОБЩИНА
08/01/2018
Сигнал до КПУКИ за потенциален конфликт на интереси на кмет и кметски наместник в съпружески отношения
17/10/2017

АКФ НАСТОЯВА ЗА ВЕТО ВЪРХУ АНТИКОРУПЦИОННИЯ ЗАКОН

Тема:

Антикорупционен закон

Статут:

Приет на 20.12.2017г.

Етап:

Искане за вето

Наказтелно-процесуален кодекс на Република България

Съдействие на обществеността Чл. 204. Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото.

Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

 

След поредица критични аргументи към законопроекта Антикорупционният фонд внесе становище и до Президента с ясна мотивация и искане за вето върху новоприетия антикорупционен закон.

 

 

Общата оценка на АКФ е, че приетият закон не може ефективно да изпълни поставените цели, като в същото време създава сериозни рискове за нарушаване на конституционните принципи на правовата държава и разделението на властите, от една страна, и на конституционните гаранции за основните права и свободи на гражданите, от друга, се казва в становището изпратено до Президента.

По време на общественото обсъждане, както и в рамките на парламентарния процес, АКФ два пъти изразява своето експертно становище във връзка със закона. Критичните препоръки на фонда, както и предложенията на други независими експертни организации с утвърдени имена не бяха взети предвид. В процеса на законодателната работа бяха приети дори допълнителни негативни предложения в ущърб на ефективното противодействие на корупцията.

Реалната антикорупционна среда се създава от непримиримото отношение на гражданите, силния неправителствен сектор и ясната законодателна рамка. Ето защо “Антикорупционен фонд” мотивира не само защитата на публичния интерес, но и съдържателни правни аргументи в тази връзка.

Основната концептуална критика към закона е относно механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, като отсъства обаче именно разследващата функция. Ефективната борба с корупцията изисква дефинитивно пълноценно разследване и събиране на доказателства, които да послужат в последващо наказателно производство. Без наличие на институционална инфраструктура, която да обслужи противодействието на корупцията, законът ни оставя с усещане за пълна привидност на възприетата законодателна мярка. Нещо повече. Според приетия закон се оказва, че корупцията е преди всичко форма на административно нарушение (конфликт на интереси) или на неоснователно обогатяване, а не тежко престъпление, което ерозира самия фундамент на държавното управление.

В становището се разглеждат по-конкретно:

•              Предложената процедура за избор на председател и членове на комисията – избор с обикновено мнозинство от Народното събрание, с което обективно се нарушава независимостта на органа и се създават условия за концентрация и злоупотреба с власт, като се пренебрегват препоръките в тази връзка в публикувания на 15 ноември 2017 г. доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).

•              Отпадането на съществуващи форми на защита на сигналоподателите в допълнение на липсата на условия за гражданите и организациите да съдействат на органа за разкриване на корупционни нарушения при сериозни рискове за тяхната сигурност, заради изискваните пълен обем лични данни.

•              Липсата на достатъчно гаранции за пълнота при подаване на информацията за собствеността на юридически лица или други субекти, които са регистрирани в зони с преференциален данъчен режим (офшорни зони), което дава пълна свобода за заобикаляне на законовите изисквания, при задължените субекти, които имат регистрирани или участват в собствеността и управлението на офшорни фирми. Как законът тогава би бил ефективен по отношение на публичността на имуществото на лица, заемащи висши публични длъжности, поставят основателно въпрос от фонда.

•              Фактът, че законът не се съобразява с препоръката в доклада по МСП от м. януари 2017 г. , където изрично се препоръчва да се преосмисли предложението КОНПИ да бъде разформировано и обединено с други органи. С новия закон се създадават сериозни рискове за засягане правата на гражданите – без предвиден законов механизъм по отношение първоначално установеното несъответствие в придобитото имущество - за оспорване пред независимия съд, преди да се започне процедурата за цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имущество.

•              Предвиденото използване на специални разузнавателни средства при извършване на оперативно-издирвателна дейност, което в контекста на подобен мултифункционален орган създава предпоставки за концентрация на власт и възможни злоупотреби с нея, засягащи честта, доброто име и правата на гражданите. Разширяването на използването на СРС без достатъчно гаранции за конституционните права на гражданите е и самостоятелно основание за налагане на вето на приетия закон

В заключечие АКФ счита, че самоцелното създаване на нов „антикорупционен“ орган, без гаранции за неговата независимост от политическо влияние и публична отчетност, при  липса на гаранции за основни права и свободи на гражданите, както и противоречието на създадената уредба с конституционните принципи на правовата държава и разделението на властите, дават достатъчно основания за упражняване на конституционно правомощие на Президента за налагане на вето върху закона

От фонда изразяват готовност за своевременна среща с Президента и защита на аргументите в отговор на високия обществен интерес.