До Комисията по правни въпроси и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на Народното събрание

Становище относно правно уреждане на статута на нещатните сътрудници в Народното събрание и превенция на конфликта на интереси

Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) работи в интерес на гражданското общество и в съдействие на правосъдието за възпрепятстване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта. Като неправителствена организация извършваме проверки и анализ на достъпни източници и документи, за да подпомогнем разкриването на корупционни действия и злоупотреба с властта. АКФ подкрепя усилията за противодействие на корупцията, включително чрез повишаване капацитета и ефективността на компетентните органи.
Във връзка с осъществен достъп до обществена информация (Решение № ЗДОИ 18-12/ 24.04.2018г.) относно статута на нещатните сътрудници в Народното събрание, както и осъществен мониторинг върху Публичния регистър на нещатните сътрудници, установяваме следните обстоятелства:
Общият брой на нещатните сътрудници към края на м. април 2018 г. е 479, от които към народни представители – 371, към парламентарни групи – 34, към парламентарни комисии – 76. В същото време, от сътрудниците към народни представители приблизително 1/3 нямат висше образование, същото приблизително е съотношението при сътрудниците на парламентарни групи, а при сътрудниците на парламентарни комисии повече от половината са без висше образование или с необозначена степен на образование.
Според получената по ЗДОИ информация, Народното събрание не е в договорни отношения с нещатните сътрудници, не плаща техните възнаграждения, не ги назначава и не определя размера им. Твърди се също, че нещатните сътрудници нямат достъп до служебна и класифицирана информация.
В тази връзка, изразяваме становище, че по отношение на нещатните сътрудници, с оглед извършваната от тях дейност следва да се поставят общи изисквания за образование, както и за спазване на професионални и етични стандарти с цел превенция на конфликта на интереси. Тези изисквания и стандарти следва да имат задължителна сила, да бъдат утвърдени с акт на Народното събрание или с акт на председателя на Народното събрание.
1. Предлагаме, в съответствие с извършената от нещатните сътрудници дейност, да бъде поставено изискване за степен на образование. За извършващите техническа и логистична дейност е приемливо това да е средно образование. За сътрудниците, извършващи експертна дейност, следва да се предвиди изискване за висше образование. Следва да се има предвид, че нещатните сътрудници имат достъп до заседания на парламентарни комисии, изготвят специализирани становища, включват се в работни групи по законопроекти. Тези дейности изискват високо специализирани познания в конкретни области на правна регулация, в сферата на публичните политики, както и задълбочено познаване на функционалната компетентност на институтите. Такива комплексни знания се получават преди всичко от степените на висшето образование.
2. Предвид достъпа на нещатните сътрудници до работата на парламентарните комисии, включително участие в заседания, достъп до документи, вкл. законопроекти, предложения на народни представители между първо и второ четене, проекти на доклади и др., следва да се предвидят специални правила за достъп до съответната информация. По отношение на достъпа до вътрешна и служебна информация трябва да се регламентира отговорност, в случай на злоупотреба с такава. Подаването на декларация, в която изрично се заявява, че ще бъде опазвана информацията, която не е публична по своя характер, и която е станала известна на нещатния сътрудник във връзка или по повод осъществяваните от него дейности, е едно възможно решение. Това би повишило сигурността на информацията и би създало среда, в която дискусиите в рамките на работния процес (напр. създадени ad hoc работни групи по законопроекти между двете четения) ще бъдат защитени.
3. С оглед превенцията на конфликта на интереси по повод законодателната дейност на Народното събрание е оправдано да се предвидят специални правила. Включвайки се в работата на парламентарните комисии и парламентарните групи, нещатните сътрудници получават не само широк достъп до информация, но и реална възможност да влияят върху изготвянето на законопроекти, отделни законодателни предложения, да предлагат редакции на разпоредби. В най-голяма степен това се случва, когато сътрудниците се включват в създадени работни групи по законопроекти. Тяхното влияние може да бъде значително, особено в случаите, когато народен представител разчита на външната експертиза, с която разполага сътрудника, който може да е професионално ангажиран в същата сфера, в която се изработва законопроекта. Необходимостта от създаването на специални правила за превенцията на конфликт на интереси произтича от липсата на правна възможност правилата и процедурите по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да бъдат приложени по отношение на нещатните сътрудници. В същото време обаче има конкретен публичен интерес, който трябва да бъде защитен. При отсъствието на правна регулация на лобирането и лобистките дейности, следва да има правила за избягване на неправомерно влияние в рамките на законодателния процес. За разлика от гражданите и юридическите лица, които могат да подават предложения и становища в рамките на законодателния процес по общия ред, които становища се публикуват, нещатните сътрудници могат директно да се включват в работата по законопроектите извън механизмите за публичност и отчетност. Тази дейност следва да бъде регулирана като се създадат специални правила за деклариране на потенциален конфликт на интереси във връзка с разработваните законопроекти. Тези правила могат да бъдат утвърдени с акт на Народното събрание (напр. да се създаде специален раздел в Правилника за организация и дейност на НС, посветен на нещатните сътрудници и изискванията към тяхната дейност). Запазването на публичния интерес в рамките на законодателния процес обосновава подобна регулаторна интервенция, въпреки липса на формални правоотношения между нещатните сътрудници и НС. При разработването на тези правила следва да се включат и ръководствата на парламентарните групи, които също биха могли да изработят общи стандарти по отношение ангажирането на нещатни сътрудници.
4. Вътрешната правна регулация в рамките на Народното събрание е оправдана и с оглед на това, че парламентарно представените партии, ангажиращи нещатни сътрудници, се разпореждат с публични финанси, получени като част от субсидията от държавния бюджет. Същото се отнася и по отношение на сътрудниците, работещи към народни представители, доколкото всеки един от народните представители получава допълнителни средства (над заплатата) за издръжка на сътрудници.
В заключение, изразяваме своята убеденост, че създаването на общи стандарти и правила, отнасящи се до статута на нещатните сътрудници в Народното събрание ще има позитивен ефект върху публичния имидж на институцията, ще допринесе за повече прозрачност и отчетност, както и ще бъде превенция срещу различните форми на лобиране и изпадане в конфликт на интереси.
Фондация „Антикорупционен фонд“ остава на разположение със своята експертиза и е готова да съдейства, ако се вземе решение за формиране на работна група за изработване на общите правила относно статута и дейността на нещатните сътрудници.