Цялата история на "Осемте джуджета" - всичко, което не можахме да разкажем във филмите

Фактите, правен анализ, изводи и апел към институциите

Фактите по казуса

Разследването на Антикорупционен фонд (АКФ) в четири части „Осемте джуджета“ (Първа част, Втора част, Трета част, Четвърта част) разкрива конкретни данни за това как в България се постига неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти и се правят опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи.

Групата дружества „Изамет“ – най-големият производител на асансьори в България с годишен оборот от над 20 милиона лева, се ръководи съвместно от баща и син Златанови – Илия и Явор. През 2017г. между двамата възниква правен спор за активите на дружествата и управлението на бизнеса,  прераснал и в семейно противопоставяне, при което срещу Илия застават синът му, дъщеря му Пролетина и съпругата му Юлия[1].

Още през 2017г. Илия Златанов подава сигнали до Софийска градска и Софийска районна прокуратура (Можете да ги видите тук, тук и тук.) срещу сина си и другите семейни противници за множество престъпления като принуда, изнудване, присвоявания, документни и данъчни престъпления и пр., по които започват проверки и досъдебни производства, но те не водят до конкретни действия по наказателно преследване срещу въпросните лица.

На 25.06.2019г. Явор Златанов влиза в завода на „Изамет“ в гр. Дупница с частен съдебен изпълнител и полиция, представяйки документи, че активите са прехвърлени на ново дружество – „К Корекшън“. Това води до спиране на дейността на завода и юридическата битка за Илия Златанов изглежда загубена.

Тогава негов съсед му казва, че ще го запознае с човек, който взима скъпо, но може да му помогне. На 27.06.2019г. Илия Златанов се среща в ресторант „Осемте джуджета“ на ул. „Шандор Петьофи“ в гр. София с бившия ръководител на следствения отдел към Софийска градска прокуратура, сега адвокат от Видинската колегия, Петьо Петров, публично известен с прякора „Еврото“. Ресторантът се ползва от Петров като неформален офис, охранява се от охранителната фирма „Делта гард“, а пред него, според сведенията на Златанов и граждани от квартала, почти неизменно присъства полицейски автомобил със съответните означения. Пак според Златанов и други източници, брат на бившия вътрешен министър Младен Маринов бил личен шофьор на Петьо Петров или на съпругата му Любена Петрова.

Името на Петьо Петров е свързвано през годините в медиите с множество скандали[2], като става по-известен с ролята си на свидетел по знакови наказателни дела срещу свои колеги магистрати, отколкото с работата си като следовател. По делото срещу бившия военен министър Николай Цонев и съдията от Софийски градски съд Петър Сантиров, които са окончателно оправдани респективно за даване и получаване на подкуп, съдът стига до заключението, че свидетелят Петров е осъществил провокация към подкуп[3]. Въпреки това обаче не е нито наказателно преследван, нито санкциониран дисциплинарно и напуска съдебната система през 2015г. по собствено желание с полагащото му се обезщетение за прослужено време[4].

При срещата им в „Осемте джуджета“ Петров казва на Златанов, че много хора са идвали при него с проблемите си, бил е от полза на всеки, може да помогне и на него „истината да възтържествува“. Златанов е изпратен при адвокати, препоръчани от Петров, в кантора в гр. София на ул. „Позитано“ 2 ет. 5. Изготвен е нов сигнал, но този път до специализираната прокуратура (СП), за престъпления, извършени от организирана престъпна група. В него Златанов описва отново същите случаи, за които вече е сигнализирал преди две години и по които няма съществено процесуално движение. Златанов твърди, че Петров му казал при втората им среща, че заместник-главният прокурор и ръководител на Националната следствена служба Борислав Сарафов бил „опънал чадър“ над Явор Златанов и заради това нямало развитие по първоначалните жалби.

Новият сигнал е подаден на 03.07.2019г. и заведен под прокурорска преписка 1456/2019г., като още на следващия ден прокурор при СП директно образува наказателно производство без никаква предварителна проверка на изнесените данни, макар и със сигнала да се иска именно това. Илия Златанов е разпитан също на 04.07.2019г. от двама разследващи – следовател и главен разследващ полицай (можете да го видите тук) , скоростно в рамките на няколко дни са проведени разпити и на множество други хора около него, подкрепящи версията му в бизнес конфликта. Няма данни да е проверявана версията на насрещната страна. С постановление на наблюдаващия прокурор от 16.07.2019г. в новото дело са обединени материалите от всички други прокурорски преписки, водени по случаите до момента.

На 15.07.2019г. Илия Златанов се задължава на съпругата на Петров – Любена Петрова, за сумата от 2 816 395 лева по запис на заповед с падеж 30.11.2019г. Документът е съставен в същата адвокатска кантора като сигнала до СП. След падежа Любена Петрова изважда изпълнителен лист, като в рамките на изпълнителното производство е запорирано имущество на Илия Златанов.

Само два дни по-късно и точно две седмици след подаване на жалбата, на 17.07.2019г., СП вече пристъпва към привличания в качеството на обвиняеми, задържания и претърсвания и изземвания, насочени срещу противниците на Илия Златанов – сина Явор, дъщерята Пролетина и съпругата Юлия, както и други лица около тях. Явор Златанов е задържан като ръководител на твърдяната организирана престъпна група с постоянна мярка задържане под стража от специализирания наказателен съд, а Пролетина и Юлия Златанови са освободени от ареста с парични гаранции. При претърсвания, основно от банкови трезори на Явор Златанов и частично на Юлия Златанова, са иззети около 35 кг. злато във вид на монети и кюлчета, което самата прокуратура оценява на над 4 милиона лева. От банков сейф на Юлия Златанова е иззета сумата от 550 000 евро в брой, а прокуратурата информира с прессъобщение от 19.07.2019г. (за иззети общо 565 000 евро и въпросното злато, както и че е разбила организирана престъпна група за изнудване, присвоявания, неизгодни сделки и пране на пари.

В идните месеци, според разказаното от Илия Златанов, Петьо Петров, от негов помощник в конфликта за активите и управлението на семейния бизнес, постепенно започва да предприема действия, насочени срещу Златанов, с цел сам Петров да овладее бизнеса. Отново според разказа на Златанов, през декември 2019г. бившият следовател му казва, че трябва да му прехвърли всичко по справедлива оценка, защото депутатът от ДПС и крупен бизнесмен Делян Пеевски искал да влезе в асансьорния бизнес, където се чакало голямо финансиране от Европейския съюз за подмяна на старите асансьори в България. Концепцията била Златанов да остане да управлява производството още около две години, като след това се оттегли, на което първоначално той се съгласява. Златанов споделя още, че през януари 2020г. Петров отново го извикал в „Джуджетата“ и ядосан му заявил, че е дошло времето да му прехвърли всичко, защото иначе ще го вкара в затвора, а синът му, който вече е там (с мярка за неотклонение задържане под стража) няма да излезе. Междувременно заводите на „Изамет“ в гр. Дупница и гр. Нови Искър вече са поставени под физическата охрана на „Делта гард“, като Златанов не е допускан в тях без предварително разрешение. Назначена му е и лична охрана от същата фирма, която е неизменно с него, макар и да не е искал такава.

Златанов споделя, че на 20.03.2020г. е извикан в „Джуджетата“ и му е казано в прав текст от Петров, че ако не подпише без никакви възражения всичко, което му се даде за прехвърляне на бизнеса, синът му Явор (който е с изваден бъбрек и има нужда от хемодиализа) няма да бъде лекуван и ще умре, а Златанов ще бъде вкаран в затвора. Закаран е в Правителствена болница, където в присъствието на адвокати, Любена Петрова и нотариус Ивчева (която потвърждава, че е била в болницата, но твърди, че това е честа практика и нямало нищо незаконно), Илия Златанов подписва договор за прехвърляне на дружествените си дялове на родения през 1996г. боксьор Кристиян Христов за сумата от 5000лв, както и множество други документи. Новият собственик подава впоследствие на няколко пъти молби за вписване на промените в Търговския регистър, които обаче се връщат поради неизправности на документите. Така промяната на собствеността реално не е вписана.

През март 2020г., успоредно с агресивното настъпване към бизнеса на семейство Златанови, по продължаващото наказателно производство пред СП се развива и друг сюжет, касаещ иззетите като веществени доказателства големи количества злато и евро в брой. Илия Златанов и бившият депутат от НДСВ, свързван със силовата групировка от 90-те години на миналия век СИК, Димитър Ламбовски разказват как са били изпълнители в престъпна схема за присвояване на въпросните ценности и парични средства.

Златанов споделя, че след уговорка с Петьо Петров и тогавашния ръководител на специализираната прокуратура Димитър Франтишек Петров, от името на Златанов на прокуратурата са представени фактури за закупуване на златото от Виена, с които се удостоверява правото му на собственост, ведно с молба златото да бъде върнато на него, макар да е иззето от сина му и от бившата му съпруга. Според Златанов той никога не е закупувал тези ценности и фактурите са неистински. Договорката е била полученото да се дели наполовина с Петьо Петров, но още на паркинга на специализираната прокуратура златото е било натоварено в автомобил на съпругата на Петров – Любена, и Златанов повече не го е видял.

Ламбовски разказва, че негов познат му споделил, че Димитър Франтишек Петров поискал да отиде в ресторанта „Осемте джуджета“, където се срещнал с Петьо Петров и две фигури от ъндърграунда. Под въздействие, което възприел като заплаха, Ламбовски се съгласил да подпише странния документ „договор за отговорно пазене на финансови средства“, по силата на който фиктивно предоставял сумата от 650 000 евро на Явор Златанов да му ги пази. На Ламбовски било казано, че всичко това ставало със знанието и на ръководителя на специализираната прокуратура, и на главния прокурор Иван Гешев. Според Ламбовски той никога не е срещал Явор Златанов и не му е давал никакви пари за пазене, но е избран за участие в тази схема, защото имал декларирани през годините легални доходи на значителна стойност, върху които е платил всички дължими данъци. Както и при горепосочените фактури, този договор е послужил като основание да се удостовери собствеността на Ламбовски върху иззетата отново от друго лице сума пари. Както и при златото, и тук претенцията на Ламбовски е уважена, но до размера на иззетата от банковия сейф на Юлия Златанова сума от 550 000 евро, като и той твърди, че физически сумата е получена още пред сградата на специализираните съд и прокуратура от Любена Петрова и той никога повече не я е видял.

И в двата случая молбите до СП за връщане на веществените доказателства са изготвени от адвокатките Магдалена Мончовска (бивша секретарка на Петьо Петров в столичното следствие) и Цветелина Цветкова (в управителния съвет на неправителствената организация на Любена Петрова „План Б“, известна с акциите си в подкрепа на статуквото в съдебната система[5]) от същата протичаща по целия казус кантора на ул. „Позитано“ 2 ет. 5. Илия Златанов и Димитър Ламбовски се обръщат към една и съща кантора, макар и между тях да няма никаква връзка, а и последният дори няма никакво отношение към воденото досъдебно производство. И в двата случая молбите са уважени с общо три отделни постановления, издадени между 16.03.2020г. и 26.03.2020г. – две за златото и едно за парите, всички с автор прокурор Кирил Пейчинов от СП (можете да ги видите тук и тук), който тогава е неин заместник – административен ръководител и говорител. Относно златото и парите Явор Златанов твърди, че са негови, като за част от метала притежавал документи, удостоверяващи, че го е закупил. Явор Златанов също отрича дори да се познава с Димитър Ламбовски.

Илия Златанов разказва още, че на 07.04.2020г. се е срещнал с Любена Петрова, една от препоръчаните му от Петров адвокатки – Десислава Коцева, и собственика на „Делта гард“ Димитър Спасов – Митко Каратиста, които му казали, че всичко, което е негово, е вече тяхно и трябва да бъде благодарен, че е жив, като репликите били съпроводени с показване на пистолет. Изискали от него да отидат при нотариус между 13.04.2020г. и 15.04.2020г., където отново да подпишат всички документи за прехвърляне на собствеността. Почувствал се заплашен за живота си, Илия Златанов напуска страната на 12.04.2020г., но чрез адвокати започва да предприема действия за оспорване на сделките за „Изамет“ с мотив, че са сключени с принуда.

Въпреки че новият номинален собственик на най-големия производител на асансьори в България – боксьорът Кристиян Христов, участвал в състезания от името на спортен клуб, собственост на Любена Петрова, не е вписан в Търговския регистър и така и не е съвсем ясно правното основание, на което „Делта гард“ ограничава достъпа до заводите на „Изамет“, пълномощници на баща и син Златанови не са допускани в тях. Не са допускани и представители на Националната инспекция за приходите и Инспекцията по труда, както и частен съдебен изпълнител, на когото през август 2020г. дори е отказано съдействие от районното полицейско управление в гр. Дупница за въвод във владение, въпреки законовото задължение на органите на МВР да осигурят такова съдействие[6].

Към момента спорът за активите продължава.

Правен анализ на фактите

 Предвид изнесената фактология в резултат на твърденията на някои от участниците в описаните събития и наличните документи, могат да бъдат ясно обособени следните групи проблеми с ясен наказателноправен оттенък, подлежащи на изясняване от институциите и касаещи:

1. Поведението на всички замесени длъжностни лица от Прокуратурата на Република България по време на целия казус с конфликта около групата дружества „Изамет“

От Илия Златанов са изказани твърдения, че както първоначалното двугодишно бездействие по неговите сигнали за извършени престъпления до Софийска градска и Софийска районна прокуратура, така и последващото изключително активно поведение на специализираната прокуратура по описаните отново на практика едни и същи вече разследвани без резултат случаи, се дължат на неправомерно влияние върху работата на конкретните прокурори от външни фактори – в първия случай – Борислав Сарафов, а във втория – Петьо Петров. За Петров се твърди, че това съвсем не е единственият случай, в който той е играл ролята на „помощник“ на потърсилите го за постигане на влияние пред правоохранителните органи.

Показателно е незабавното образуване от СП на наказателно производство след новия сигнал на Илия Златанов и пристъпването веднага към снемане на показанията му, при положение че в самия сигнал са описани предходно образуваните по негови жалби преписки в други прокуратури по същите казуси. Обикновено в подобни случаи първо се изяснява какво точно съдържат цитираните предходни преписки, защото срещу едни и същи лица за едни и същи случаи не могат да се водят различни наказателни производства – чл. 24 ал. 1 т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Издаденият от Илия Златанов в полза на Любена Петрова запис на заповед за сумата от близо 3 милиона лева точно два дни преди СП да пристъпи към активни наказателнопроцесуални действия, насочени персонално срещу противниците на Илия Златанов в семейния и бизнес конфликт, представлява независимо документално потвърждаване на възможна версия за неправомерно влияние върху прокуратурата. Това е така, защото макар и записът на заповед да е едностранна абстрактна сделка, зад него по правило стои икономическа кауза или казано по друг начин – винаги трябва да съществува някаква причина за поемането на конкретното задължение да се плати на някого. В настоящия случай между Златанов и Петрова няма никакви бизнес или други отношения, които да обясняват мотивацията му да ѝ се задължи за такава голяма сума. След това задължаване Златанов получава веднага търсения резултат – противниците му в конфликта са подложени на наказателна репресия по надлежния процесуален ред.

Разпорежданията от СП с иззетите веществени доказателства под формата на ценности и пари в брой на обща стойност над 5 милиона лева са изключително притеснителни сами по себе си, единствено въз основа на юридическия прочит на наличните правни актове и без въобще да се коментират твърденията на някои от участниците къде, кога, как и на кого е ставало предаването на вещите. Което всъщност е доста лесно проверимо в частта за събитията пред сградата на специализирания съд и прокуратура, доколкото се касае за места с камери за видеонаблюдение.

По правилото на чл. 111 ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но в рамките на досъдебната фаза на процеса могат и да бъдат върнати от прокурора, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина по делото и не са предмет или средство на някакво закононарушение. Изискванията за разпореждане от прокурора с веществените доказателства са следните:

– да бъдат предадени на правоимащите лица, т.е. да няма съмнение, че този, който ги иска, има необходимите права върху тях, за да ги получи;

– да бъдат предадени на правоимащите лица, но от които са отнети, за да се възстанови фактическото положение преди отнемането, а не на всякакви лица, които предявяват претенции към тях (вж. тълкувателно решение № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСНК);

– да няма спор за права върху иззети веществени доказателства, защото тогава той ще подлежи на разглеждане по съдебен ред, тъй като прокурорът не е компетентен да решава гражданскоправни спорове; за да се приеме съществуването на правен спор, не е необходимо той да е вече отнесен за решаване до съда, достатъчно е наличието само на претенции на повече от едно лице върху вещите (вж. горецитираното тълкувателно решение).

В настоящия случай по-голямото количество от златото е иззето от фактическата власт основно на Явор Златанов, а по-малка част – от Юлия Златанова. Претенция за връщане на вещите пред СП обаче предявяват не лицата, от които са отнети, а трето лице – Илия Златанов. Остава напълно неясно защо ако вещите са действително негови, както е удостоверил с някакви безкритично приети от СП фактури, биха се пазили за него от сина и съпругата му, с които е в конфликт. Това остава единственото възможно обяснение на факта, че вещите са били у тях, при положение че Илия не е заявил твърдения, че са му били противозаконно отнети. Предполагаемите претенции на Явор и Юлия към златото са тотално неглижирани, като дори и да не са ги изявили изрично в рамките на разследването, от единствения факт, че вещите са намерени у тях, би следвало да се презюмират претенциите им, така както се предполага до доказване на противното, че този, който държи някаква вещ, я държи именно за себе си (чл. 69 от Закона за собствеността).

Още повече въпроси предизвиква разпореждането от СП със сумата от 550 000 евро в брой, които са иззети от банков сейф на Юлия Златанова. Около осем месеца след изземването им, лице, което няма никакво отношение към воденото наказателно производство – Димитър Ламбовски, неясно как решава да предяви претенция към парите. Същата той удостоверява с меко казано странния документ „договор за отговорно пазене на финансови средства“, според който сумата от 650 000 евро бива поверена от Димитър Ламбовски на Явор Златанов за „отговорно пазене“. Очевидно визираният договор не предизвиква никакви съмнения у СП (която иначе на хартия разследва организирана престъпна групи за пране на пари по делото) каква би могла да бъде логиката такава сума пари, придобита по законен път, да се повери за пазене на случайно физическо лице, а не на банка. Остава неясно как това обстоятелство само по себе си не е послужило като основание за пълна проверка на всички обстоятелства около парите, вместо безкритично да се приеме, че не са предмет на закононарушение и да бъдат набързо върнати на този, който ги е поискал. Картината става още по-гротескна от факта, че в крайна сметка нито лицето, в банков сейф на което са намерени парите, нито размерът на сумата дори съвпадат с пазителя и посочената сума по представения пред СП иновативен „договор за отговорно пазене“. Всъщност цитираният документ, макар и правно и логически несъстоятелен, има за цел да изиграе ролята на формално оправдание за признаване на собственост на предалия парите, защото при обичаен договор с предмет парични средства, предалият ги няма да остане техен собственик, а просто ще има претенция за стойността към получателя на сумата. И тук предполагаемото отношение на Юлия Златанова към пари, все пак намерени в неин банков сейф, въобще не е изследвано от СП.

Посочените процесуални нарушения и логически несъответствия при връщането на веществени доказателства на такава голяма стойност също служат като сериозно обективно потвърждение на изложената версия от двама независими един от друг свидетели за наличие на цялостна престъпна схема с участието на високопоставени длъжностни лица от прокуратурата за присвояване на веществените доказателства.

2. Охраната от служители на МВР в продължение на години на неформалния офис на Петьо Петров ресторант „Осемте джуджета“

Данните за цитираната дейност се изнасят не само от Илия Златанов, но и от граждани от квартала, които след публикуване на видеата от разследването споделят в различни платформи, че в продължение на поне две години често са виждали полицейски патрулен автомобил пред ресторанта и са се питали защо е там.

Верифицирането на подобна информация би означавало не само че сериозен публичен ресурс е бил отклоняван продължително време в частна полза, като несъмнено би следвало обстойно да се провери кой, кога, защо и на какво основание е разпореждал въпросните охранителни мероприятия, и не се ли касае за злоупотреба с властнически правомощия в частен интерес. Би означавало обаче и че по подобен скандален начин държавата чрез МВР видимо е легитимирала предполагаема престъпна дейност. Полицейското присъствие, ако бъде потвърдено, очевидно е играло двояка роля – от една страна обикновена охрана, а от друга – показване на потенциалните клиенти на предоставяните на мястото услуги, че хората, към които се обръщат, не са случайни.

3. Конкретните предполагаеми престъпни действия спрямо семейство Златанови

Безспорно при разглеждане на фактологията около казуса трудно може да се твърди, че в него съществуват изцяло положителни персонажи. Независимо обаче дали ще съчувстваме на семейство Златанови, или не, детайлно са описани прояви на флагрантно изнудване спрямо тях по смисъла на Наказателния кодекс. Илия Златанов разказва обстойно за три отделни случая, при които е бил директно заплашван от Петьо Петров и свързани с него лица с посегателства срещу самия Златанов и сина му, за да предприеме имуществени разпореждания в полза на групата около Петров. Тези твърдения трябва да бъдат разследвани, за да се достигне до обективната истина случвали ли са се описаните събития, или не.

4. Легалните доходи и имотното състояние на Петьо Петров и свързаните с него лица

Материал в пресата от 2017г. разкрива придобиване от страна на Любена Петрова и свързани с нея дружества на имоти на значителна стойност и в резултат на съмнителни сделки[7]. В резултат и на изнесените в настоящия случай данни най-малкото за поемане на задължение за близо 3 милиона лева в нейна полза без известна икономическа кауза, би следвало да се провери всичко, свързано с легалните доходи и имотното състояние на въпросното лице и съпруга му, както и лицата около тях.

Институционални реакции

Първата част от разследването „Осемте джуджета“ е публикувана на 24.06.2020г., като два дни по-късно Софийска градска прокуратура (СГП) обявява, че се е самосезирала и е започнала предварителна проверка с цел събиране на достатъчно данни за последващо евентуално образуване на наказателно производство по показаното във филма[8].

В хода на тази проверка и след реакция на авторитетната международна организация „Репортери без граници“[9] прокурор при СГП назначава полицейска охрана на автора на филма Николай Стайков, който няколко дни преди публикуването на първата част започва да получава заплахи.

До момента не е известно въпросната проверка на СГП да е приключила, респективно да е достигнала до някакви конкретни изводи за достатъчно данни за извършени престъпления, които да бъдат разследвани в наказателно производство.

Като показателен може да бъде изтъкнат фактът, че по сегашните твърдения на Илия Златанов във филма прокуратурата не образува скоростно наказателно производство, а едва предварителна проверка, нито пристъпва към активни процесуални действия като разпити, претърсвания и изземвания. В пълен контраст с поведението ѝ след срещата в „Осемте джуджета“, когато само въз основа на сигнал от същото лице веднага поставя началото на наказателно производство, което след това се развива с бързи темпове.

Напротив, на 08.07.2020г. СП публикува съобщение, с което информира, че предходния ден е проведено претърсване и изземване от имот собственост именно на Илия Златанов. Претърсването и изземването е извършено в рамките на същото досъдебно производство 1456/2019г. на СП, образувано по сигнала на самия Златанов. Според цитираното съобщение, от неговия имот на 7 юли са иззети веществени доказателства, за част от които – монети от жълт метал, се казва, че “съвпадат с върнатите на същото лице с постановления на прокурори при СП по-рано през годината по същото дело”. Това идва да обори твърденията на Златанов, че цялото злато е било взето от Любена Петрова след връщането му от СП, т.е. договорката с Петров да го делят наполовина не е била спазена.

Главният прокурор използва тази новина, за да публикува туит, че истината вече е излязла наяве и АКФ дължи извинение на прокуратурата. Новината е подета без никакво забавяне и от традиционно подкрепящите безкритично всички действия на прокуратурата медии[10]. От последващи публични изявления на главния прокурор остава впечатлението, че смята темата за приключена, а показаното от АКФ – за неистина[11]. Самото разследване главният прокурор счита за атака срещу СП от страна на подсъдими олигарси, с които бил свързан АКФ.

В действителност обаче намереното при това претърсване количество е 79 монети от жълт метал (Можете да го видите тук, тук, тук, тук, тук и тук.), което обективно представлява нищожна част от визираните във филма килограми злато на стойност 4 милиона лева. Не става ясно и как е установена идентичността между едното и другото, за да се твърди, че „съвпадат“.

Съвсем не на последно място, процесуалното действие от 7 юли е извършено при множество съмнения за съществени нарушения на закона:

– не е ясно как в рамките на разследване, инициирано по сигнал на Златанов и касаещо неправомерни действия срещу самия него, се извършва изземване от негов собствен имот на вещи, за които се твърди, че са владени от него? Същевременно от формална страна разрешението за претърсване е не срещу Илия Златанов, а срещу дъщеря му Пролетина, но въпреки това този факт не се обявява публично. Принудителното процесуално-следствено действие “претърсване”, ако е извършено срещу Илия Златанов с изземване на негови вещи, според чл. 219 ал. 2 от НПК би следвало да го превърне в обвиняем по това досъдебно производство, по което той вече е придобил качеството на пострадал в по-ранен момент. Разследването по делото е водено за множество престъпления, сред които и изнудване и опит за документна измама, осъществени спрямо Илия Златанов. Упражняването едновременно на права на обвиняем и пострадал в едно и също наказателно производство обаче е недопустимо според чл. 74 ал. 3 от НПК;

– неясно е защо действието по разследване е проведено именно от СП в рамките на същото наказателно производство, след като самият Златанов, който има процесуалното качество на пострадал и свидетел по делото, прави подробни, макар и извънпроцесуални, изявления за неправомерни действия на СП по производството, нарича я „специализирана престъпна група“, изнасяйки дори самоуличаващи го обстоятелства? Повече от логично би било в подобна ситуация друга структура на ПРБ да извърши обявеното от ПРБ като принудително процесуално-следствено действие срещу Златанов в хода на друго разследване, като мотивира искането си до съда да разреши претърсването с реалната нужда да търси именно вещи на Златанов и защити тази цел. Самото провеждане на действието по начина, по който е проведено, би могло изначално да го опорочи за нуждите на наказателния процес;

– публикуваният запис от охранителна камера в имота, заснела сцените преди същинското претърсване[12], поражда основателни съмнения за това, че първоначално в имота са влезли единствено служители на МВР без присъствието на каквито и да е други лица (въпреки че процесуалният закон изисква присъствието на две поемни лица и този, който използва помещението – чл. 162, ал. 1 от НПК);

– от съобщението на СП не става ясно нито от колко лица се е ползвал въпросният имот, който е претърсен на 7 юли, нито обитавал ли се е и към момента на претърсването от Илия Златанов и ако не, то не е оповестено изяснено ли е откога не живее там.

До момента, близо два месеца след публикуване на първата част от разследването на АКФ, не са оповестени никакви действия от прокуратурата и спрямо други от замесените във филма лица, като например семейство Петрови. Остава впечатлението, че единственото обстоятелство, което е целено да бъде проверено към днешна дата и обществото да бъде информирано за това, е дали Илия Златанов всъщност е получил златото от СП, което той отрича. Не е видно да се обръща каквото и да е внимание на всички други негови твърдения, голяма част от които подкрепени и документално, и с разкази на други свидетели, за неправомерно влияние върху институциите и техни незаконни действия.

Като липса на реакция до момента може да се характеризира и поведението на висшите представители и на другата институция, която би следвало да даде сериозни обяснения пред обществото – МВР. На изпратените от нас въпроси за полицейската охрана на ресторанта „Осемте джуджета“ и евентуалното наличие на връзки между семейството на бившия министър Младен Маринов и Петьо Петров все още няма отговор. Нито от Маринов, нито от сегашния министър Христо Терзийски, който пое досега неизпълнен ангажимент за срочна проверка по тази тема и в телевизионно участие[13].

Изводи и апел към институциите

По-притеснителни за състоянието на правовата държава в България от представените обстоятелства в четирите части на разследването „Осемте джуджета“ са само цитираните по-горе реакции на компетентните държавни органи до момента, достатъчно време след публикуването на материалите.

Проявления като:

–  пълната липса на коментар от пряко замесените длъжностни лица,

– отсъствието на какъвто и да е адекватен институционален отговор на повдигнатите от разследването въпроси, а напротив – позоваване на дори невярна информация с цел публично дискредитиране не само на показаното във филма, но и на АКФ,

– симулирането на активност с предпроцесуални действия, вместо бързо и адекватно наказателно разследване на всички релевантни обстоятелства, съчетано с избирателно насочване на процесуални действия, извършени при явен конфликт на интереси, само към изясняването на минимална част от твърденията във филма,

в съвкупност водят до заключението, че към момента едва ли може да се говори за институционална воля за разплитане на цялата история, а по-скоро позицията на отговорните фактори е, че нищо не се е случило.

Бихме се радвали институциите да опровергаят подобен извод, поради което и смятаме за нужно да апелираме, освен за обективно, всестранно и пълно разследване на всички представени във филма твърдения за извършени престъпления, и за следното:

1. Не само всички прокурорски актове по преписка 1456/2019г. на СП да бъдат изследвани детайлно в рамките на упражняване на служебен контрол за законосъобразност в прокуратурата, но и същите да бъдат публикувани в изпълнение на политиката на ПРБ за информиране на обществеността за работата ѝ по дела от висок публичен интерес;
2. Да се предприеме всеобхватна вътрешна проверка на всички произнасяния на СП, касаещи връщанията на иззети по наказателни производства веществени доказателства на значителна стойност за период от поне 5 години назад. Установеният начин на разпореждане с веществените доказателства на обща стойност над 5 милиона лева по преписка 1456/2019г. на СП дава сериозни индиции да се смята, че това не е изолиран случай;
3. МВР да информира детайлно обществеността относно твърдяната полицейска охрана не само пред ресторанта „Осемте джуджета“, но и какъв ресурс хаби за подобни мероприятия и на други места, и на какво правно основание;
4. МВР да информира детайлно обществеността и за начина, по който се осъществява частната охранителна дейност от охранителната фирма „Делта гард“;
5. Отношение да бъде взето и от Нотариалната камара, и от различните адвокатски колегии, чиито членове са замесени в казуса.

[1] https://m.offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Konflikt-mezhdu-bashta-i-sin-blokira-asansiorite-v-dva-podleza-na-Tcar_677115.html

[2] https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/05/4085480_koi_e_petyo_petrov_-_pepi_evroto_i_jena_mu/

[3] https://legalworld.bg/deloto-conev-santirov-i-popov-e-emblematichen-primer-za-provokaciia-kym-podkup

[4] https://www.mediapool.bg/petyo-evroto-okonchatelno-i-bezproblemno-napusna-sadebnata-sistema-news265876.html

[5] https://www.youtube.com/watch?v=ML-6HyjWe_A

[6] https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/sled-sadebno-reshenie-zashto-chsi-ne-beshe-dopusnat-da-vavede-novite-sobstvenici-na-zavod-v-dupnica.html

[7] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2017/04/06/2948952_petyo_evroto_-_romantika_i_imoti/

[8] https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/06/26/4084067_prokuraturata_zapochva_proverka_po_nai-novoto/

[9] https://www.svobodnaevropa.bg/a/30705660.html

[10] https://www.24chasa.bg/novini/article/8789469

[11] 06:03 минута от https://www.facebook.com/novinite.nova/videos/1716397275176967/

[12] https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/08/4088417_kak_prokuraturata_pretursi_kushtata_na_iliia_zlatanov/

[13] https://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/hristo-terzijski-sluzhitelite-na-mvr-njamame-polza-da-prikrivame-narushenija-zashtoto-te-rushat-avtoriteta-na-nasheto-ministerstvo.html