Обществено доверие в институциите за противодействие на корупцията

По обща оценка на различни социологически изследвания и експертни мнения, българските институции имат изключително ниски нива на обществено доверие. Това се дължи както на усещането за липса на ефективност при осъществяване на техните основни функции и правомощия, така и на цялостното усещане за наличие на корупция, конфликт на интереси, непотизъм при упражняването на публичната власт. Тази негативна оценка може да бъде приложена както за политическите институции, така и за органите на независимата съдебна власт. Ниското обществено доверие е особен проблем, когато се отнася до институциите, които са призвани да противодействат на корупцията и злоупотребата с власт. При последните липсата на доверие е равносилна на загуба на легитимност, тъй като от съдебната власт и другите независими контролни органи в най-голяма степен се очаква да отговарят на стандартите за безспорен интегритет, висок обществен авторитет и професионализъм. Ниското обществено доверие за продължителен период е индикация за дълбоки и системни институционални проблеми, които не могат да бъдат решени само с повърхностни административни и организационни реформи. Тези проблеми не са свързани само с ефективността на процесите, а и с цялостния политически и институционален контекст, който разкрива характеристиките на „дефектната демокрация“ и „завладяната държава“. В държавите с устойчива и консолидирана демокрация доверието в органите на съдебната власт е изключително високо, и по правило, по-високо от доверието в политическите институции. Тази характеристика е свързана с общосподелената ценност на върховенството на правото, която прониква във всички социални и институционални структури. Представяме изследване на доверието в политическите институции и съдебната власт, призвани да противодействат на корупцията, проведено по задание на АКФ от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 11-22 април 2017 г. Резултатите разкриват силни негативни тенденции. Сред интервюираните граждани относно доверието към институциите, които имат функции за противодействие на корупцията, повече от половината оставят въпроса без отговор, а сред отговорилите, доверието към институциите е на изключително ниски нива: прокуратурата получава 8,4% доверие, съда – 7%, полицията – 4,3%, ДАНС – 0,1%, правителството – 0,9 %. Индикатор за доверието в институциите е и възприятието на степента на разпространение на корупцията в отделните институции. Резултатите от изследването показват, че съда (44%) и прокуратурата (35%) са институциите сред които гражданите считат, че корупцията е най-разпространена, наред с политическите институции – парламент (43,5%), министерства (29,5%), общини (26%), както и сред органите на полицията (31,6%). В обществените нагласи не се наблюдава силна обвързаност между противодействието на корупцията в съдебната система и други социални сфери, които са по-непосредствено видими за обикновените граждани. Липсата на такава ясна и силна обвързаност стеснява полето на битката с корупцията, като не позволява то да увлече по-широки социални групи. Според изследването, доминиращите обществени нагласи по отношение на настоящите политики и мерки за борба с корупцията са основно в посока на увеличаване на наказателната репресия /62%/, и по-малко – за превенция на корупцията /38%/. Тези нагласи кореспондират с недоверието, че е възможна систематична политика за борба с корупцията и с повърхностно-популисткия характер на формираните очаквания – настояване за високи наказания, въпреки увереността, че те никога няма да се случат. Недоверието към волята и възможността на институциите да се справят с корупцията намира израз и в личните реакции на анкетираните при евентуален сблъсък с нея. На въпрос „какво биха посъветвали да направи техен близък, ако му поискат подкуп?“, 40% отговарят, че биха го посъветвали да го плати, а 60% – да извика полиция. 60%-те процента, които биха извикали полиция, будят оптимизъм за наличието на рефлекс за противопоставяне, но профилът на тези хора дава основания за скептицизъм (представители на по-възрастното поколение, хора от по-малките населени места, които относително по-рядко попадат в корупционни ситуации). Високото недоверие към институциите намира израз в заявената позиция, че само 31% декларират, че лично биха подали сигнал за корупция. Полицията получава доверие на 35% от анкетираните като институция, където хората биха подали сигнал, почти идентично с доверието в медиите – 34%. Прокуратурата е с 18% доверие, а инспекторат към институция, където е засечена корупцията – с 13%. Към полицията са склонни да се обърнат преди всичко по-възрастните, хората от селата, жените. Частните собственици, хората с по-високо образование и доходи, в съотношение от две до три към едно, биха избрали медиите. И при този въпрос наблюдаваме същата тенденция – групите, които потенциално по-често попадат в корупционни ситуации, имат най-малко доверие на институциите и разчитат повече на медиите, отколкото на институционалните действия. Високо е недоверието към институциите, че ще успеят да защитят лицата, които подават сигнали срещу корупцията и сътрудничат на органите. 69% от анкетираните декларират, че не се чувстват защитени, ако подадат сигнал за корупция. Тази нагласа снижава готовността за подаване на сигнал, като в същото време е резултат от създалото се обществено убеждение за неефективност и дори злоупотреба в борбата с корупцията.

Mерки и институции за противодействие на корупцията според обществените нагласи

Според социологическо проучване на обществените нагласи относно мерките и институциите за противодействие на корупцията, възложено от Фондация „Антикорупционен форн“ и реализирано от агенция „Алфа рисърч“ се очертава ясно заявена подкрепа за значител...

Корупция и безнаказаност

Резултати от социологическо проучване • Общественото възприятие за високите нива на корупция в страната е свързано не само с „битовата“ корупция, а преди всичко с голямата политическа корупция. Съмнението за корупция тегне върху значителн...

Обществено доверие в институциите за противодействие на корупцията

По обща оценка на различни социологически изследвания и експертни мнения, българските институции имат изключително ниски нива на обществено доверие. Това се дължи както на усещането за липса на ефективност при осъществяване на техните основни функции...

Харесайте ни!


This will close in 140 seconds