Престъпления

Престъпление – общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е обявено от закона за наказуемо. Непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи. Всички престъпления са посочени в Наказателния кодекс (НК).

Административно нарушение – деяние, което нарушава установения ред на държавно управление и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административните нарушения са с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията. Извършените по непредпазливост нарушения по принцип се наказват (за разлика от престъпленията).

Тежко престъпление – престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години.

Длъжностно лице – лице, на което е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение, както и ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество (в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец). Нотариусите и частните съдебни изпълнители също са длъжностни лице.

Престъпления по служба – посочени са в раздел ІІ на глава осма от Особената част на НК. Сред тях са и нарушаване на служебни задължения и използване на служебното положение.

Нарушаване на служебни задължения – нарушаване или неизпълнение на служебни задължения от страна на длъжностно лице, в резултат на което могат да настъпят немаловажни вредни последици. Превишаването на властта или правата с цел набавяне на облага също е нарушаване на служебни задължения.

Използване на служебно положение – изразява се в използване на служебното положение, т.е. експлоатация на службата в извън служебна дейност; длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна.

Документни престъпления – уредени са в Глава девета на Особената част на НК; става въпрос или за престъпно съставяне (подправка на документ и лъжливо документиране), или за престъпно ползване, или за престъпно унищожаване.

Документна измама – уредена в чл. 212 НК; изразява се в използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Чрез него деецът създава заблуждение и привидно правно основание в измамения, който взема решение и извършва акт на имуществено разпореждане.

Официален документ – документ, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

Неистински документ – документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

Съзнателно попълване на декларация с невярно съдържание – уреден в чл. 313 НК; изразява се в потвърждаване неистина или затаяване истина в писмена декларация или съобщение, които се дават пред орган на властта да удостоверяване истинността на обстоятелства.

Документ с невярно съдържание – документ, в който се твърдят неверни обстоятелства, като документът е предназначен да удостовери наличието/липсата именно на тези обстоятелства.

Безстопанственост – осъществява се чрез неполагане на необходимите грижи по ръководенето, управлението, стопанисването или опазването на поверено имущество или възложена работа, в резултат на което са настъпили значителни вреди. За безстопанственост отговаря и този ръководител, който не упражни достатъчен контрол върху работата на лица, на когото е поверено имущество.

Съзнателно сключване на неизгодна сделка – осъществява се от длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява.

Подкуп –  Уреден в Раздел ІV на Глава осма от Особената част на НК. Престъпление по Наказателния кодекс, като на наказание подлежат и двете страни (и предлагащият, и приемащият). Наказват се и посредничеството за подкуп, както и провокацията към подкуп.

Пасивен подкуп – длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие.

Активен подкуп – който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие.