Предложеният "алтернативен" механизъм за разследване на главния прокурор имаше една-единствена цел - да вдигне шум.

Анализ на Андрей Янкулов

Предложеният „алтернативен“ механизъм за разследване на главния прокурор от директора на едно уж независимо следствие имаше една-единствена цел – да вдигне шум. Да тръгнат едни експертни дебати – ама пък с какво „тези“ предложения да са по-лоши от „онези“? И в крайна сметка всичко да се протака до след конструиране на някакво управленско мнозинство в поредния бъдещ парламент, което вече ще приеме конкретните промени, които то си реши.
Очевидно консолидираното около ГЕРБ, ДПС и БСП мнозинство в настоящия парламент, което се обособи още вдъхвайки му живот с избора на председател и прекрои изборните правила, нямаше политическа воля за изваждане пред скоби на съдебната/правната реформа.
Всъщност пред това нямаше никакви обективни пречки – особено пък за две от трите горепосочени деклариращи „евроатлантизъм“ под път и над път партии – те просто трябваше да приемат това, за което ги подканяха нееднократно „евроатлантиците“ от Съвета на Европа, Европейската комисия и отделни партньорски държави като САЩ.
Конкретно най-съществените причини защо концепцията с директора на дори едно съвсем независимо следствие не може да бъде работеща и защо проектът е меко казано много слаб:
1. Независимостта на разследващия от разследвания не може да бъде само на хартия, тя трябва да бъде реална. Следствието е административно част от прокуратурата и директорът му е част от екипа на главния прокурор като негов заместник вече повече от 10 години, а следователите нямат никаква автономност като разследващи органи и са тотално процесуално подчинени на прокурора вече повече от 15 години. Дори утре следствието да стане отново на книга независимо административно от прокуратурата и процесуалната подчиненост на следователите на прокурора като ръководещ разследването да бъде ограничена, фактическа промяна в отношенията „прокурор – следовател“ няма да настъпи в обозримо бъдеще, ако въобще. Съвсем отделна тема е доколко по-силната на автономност на разследващите органи е добре работещ модел тук, защото не е като да не е било точно така преди сега действащия НПК.
Проблемът с „фактическата независимост“ беше най-същественият на първите концепции за изпълнение на „Колеви срещу България“, които мнозинството около ГЕРБ търсеше в предишни парламенти. Те вече се доказаха като неработещи (отхвърлени и от Съвета на Европа, и от Конституционния съд) – и с шефа на отдел „Инспекторат“ във ВКП, и с избрания прокурор, който до вчера е бил прокурор, подчинен на главния, а от днес му даваме специален статут на хартия, и той започва да го разследва независимо.
Заради фактическите връзки и културата единственият потенциално работещ модел в рамките на действащата Конституция е с кариерно ВЪНШЕН на прокуратурата достатъчно компетентен професионалист, който да бъде временно преназначен като прокурор – и тук опциите за различен профил от такъв на наказателен съдия вече стават крайно лимитирани. Казвам потенциално работещ, защото няма абсолютни гаранции, че и това би работило на практика, особено като се вземат предвид скорошните развития в съда.
2. Ненамесата на главния прокурор в разследването не може да бъде гарантирана само чрез автоматичното му временно отстраняване от длъжност с факта на привличането му като обвиняем, както проектът предвижда – отделно, че това със сигурност е противоконституционно.
3. Проектът не казва достатъчно за това какво става с директора на следствието, след като временно бъде преназначен за прокурор, конкретно какво ще бъде положението му в прокуратурата и как ще се уреждат йерархичните отношения с негово участие.
4. Не може един-единствен човек сам да решава съдбата на едно разследване без достатъчно опции за адекватен контрол върху неговите решения, с които може алтернативно както тотално да блокира разследването правно или фактически, така и да го използва като инструмент за разправа с разследвания.
5. Един сам-самичък човек и чисто фактически не би следвало да отговаря за едно дело от началото до края му – да е и разследващ орган, и прокурор на досъдебната, че и на цялата съдебна фаза. Какво става, ако примерно се разболее?
По всички тези групи от най-съществени проблеми проектът с директора на следствието или изцяло мълчи, или не казва достатъчно, макар и те да бяха нееднократно посочвани при анализа на предишните проекти на мнозинството около ГЕРБ в миналите парламенти. За разлика от проектите на Демократична България и на Министерски Съвет, които подробно се занимават с тях.

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност


Сподели:

Прессъобщения

Доклад на Държавния департамент на САЩ цитира АКФ: „Наказателните производства в България не адресират корупцията по високите етажи на властта“

АКФ пита служебния министър на вътрешните работи: Поела ли е държавата контрола върху границата?

Доказано истински са част от сниманите банкноти от 500 евро, за които се предполага, че са от нощното шкафче на бившия премиер Борисов

„Битка със страха: Николай Стоянов“ - втората част от поредицата на АКФ за опитите на политици и бизнесмени да заглушат журналистически разследвания

„Битка за справедливост: Димитър Пецов.“ Трета част от поредицата на АКФ за институционален натиск върху журналисти

Прокуратурата е прекратила наказателно производство по „Осемте джуджета“, защото не е открила престъпление

Финансовото министерство на САЩ e отхвърлило жалбата на Пеевски срещу санкциите по "Магнитски"

„Битка за истината“: нова поредица на АКФ за опитите на политици и бизнесмени да заглушат журналистически разследвания

Какво премълча прокуратурата в отчета си за санкционираните по закона “Магнитски“?

Николай Стайков, АКФ: Не бих искал да съм главен прокурор в понеделник сутрин.

Видео

Play video icon

„Битка със страха: Николай Стоянов“ - втората част от поредицата на АКФ за опитите на политици и бизнесмени да заглушат журналистически разследвания

Play video icon

„Битка за справедливост: Димитър Пецов.“ Трета част от поредицата на АКФ за институционален натиск върху журналисти

Play video icon

„Битка за истината“: нова поредица на АКФ за опитите на политици и бизнесмени да заглушат журналистически разследвания

Play video icon

Селото, влюбено в ГЕРБ

Play video icon

Анализ на АКФ: ДПС и ГЕРБ получават най-голям процент от всички гласове в риск

Play video icon

Правилата на Буковлък

Play video icon

„Нашата партия - номер едно“: Свидетелски разказ за гласуване вместо избиратели и заплахи в изборния ден в с. Брезница

Play video icon

„Колко гласа имаме за Стефчо?“, нов свидетел от община Симитли

Play video icon

„Колко гласа имаме за Стефчо?“: Още един разказ от първа ръка за фрапиращи нарушения в изборните секции в Симитли, гласували за Стефан Апостолов

Play video icon

„Колко гласа имаме за Стефчо?“ Свидетелски разказ за нарушения в изборните секции в Симитли, гласували за Стефан Апостолов