„Осемте джуджета“: ново разследване на АКФ проследява история за завземане на бизнес за милиони

Един семеен конфликт ескалира във война между съдружниците в най-големия производител на асансьори в България. Активите, предмет на спора, са фирми с милионен оборот и печалба, недвижими имоти из цялата страна, скъпи автомобили, пари от банкови сметки в България и Швейцария и злато на стойност над 4 милиона лева. С разрастването на спора в него се намесват и институциите – специализирана прокуратура, МВР и НАП.

Точно преди година един от ключовите участници в конфликта, Илия Златанов, получава предложение да се види с „влиятелни хора“, които да му помогнат. В недостъпната за посетители част на столичния ресторант „Осемте джуджета“ Златанов се среща с адвокат Петьо Петров. Петров, повече известен като Петьо Еврото, е бивш шеф на столичното следствие, за когото през 2015 година Висшият съдебен съвет отказва да образува дисциплинарно производство. Според твърденията на Златанов, на срещата в ресторант „Осемте джуджета“ адвокат Петров обещава да съдейства за бърза намеса на прокуратурата срещу противниците му в конфликта за контрола над семейния бизнес. Срещу тази помощ Петров поисква половината от възстановените активи на фирмата „Изамет“.

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

На 3 юли 2019 Илия Златанов наистина подава пореден сигнал до прокуратурата и още на следващия ден той е разпитан. Само две седмици по-късно, на 19 юли, прокуратурата информира медиите за повдигането на обвинения срещу шест лица – сред които сина, дъщерята и бившата жена на Златанов – за изнудване, длъжностни присвоявания, неизгодни сделки и за пране на пари в големи размери. От трезори на съпругата на Златанов и сина му са иззети 565 хиляди евро и 35 килограма злато на стойност над 4 милиона лева.

Услугата с прокурорската помощ обаче изглежда не идва безплатно. Ден преди изземването, в офиса на препоръчани от Петров адвокати, Илия Златанов подписва запис на заповед за близо 3 милиона лева. Парите се дължат на Любена Петрова, съпругата на Петьо Петров. На основание записа на заповед са запорирани и останалите му активи – фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки. По документи иззетото от трезори злато за над 4 милиона лева е върнато на Илия Златанов. Неговият разказ обаче е по-друг: според него златото изчезва в багажника на колата на Любена Петрова, още на паркинга на Специализирана прокуратура.

След нови срещи и заплахи, включително за живота му и този на сина му, който е на хемодиализа и с мярка за неотклонение “задържане под стража”, Златанов подписва всичко, което искат от него, и спешно заминава в чужбина. В момента Златанов се намира в държава, която не иска да обяви публично, и подготвя сигнали до европейски институции за това, което му се е случило.

„Юридическият прочит на предоставената на АКФ документация показва сериозни индикатори и съмнения относно адекватната и обективна реакция на прокуратурата в целия казус“ казват от правния отдел на АКФ. „Въпросът е защо прокуратурата се активизира именно след намесата на адвокат Петьо Петров?“ Скоростта на действие на прокуратурата, както и липсващи документи, нотариални вписвания извън кантори и в извънработно време и липсващи подписи под протоколи са само част от видимите нередности по предоставената документация. Както установяват и длъжностни лица в търговския регистър, има и липси на отразяване на нотариалните заверки в електронния регистър на нотариусите. Отделно, предоставената от Златанов кореспонденция с кратки съобщения със замесени лица съдържа информация за възможно влияние върху институции като МВР и прокуратурата, което задължително трябва да бъдат проверени в дълбочина.

За разследването на АКФ се съгласява на коментар само единият от адвокатите на Златанов, препоръчани от Петьо Петров. “В уговорения ден за среща обаче, адвокатът не се яви в нашия офис и спря да вдига телефона си”, казва разследващият журналист Николай Стайков от екипа на АКФ. Няма отговор нито от другия адвокат, нито от бившия следовател и настоящ адвокат Петьо Петров на публично обявения му телефон. От Специализирана прокуратура също отказват коментар.

От правния екип на АКФ заявяват, че подготвят сигнал до прокуратурата с искане за задълбочена, обстойна и независима проверка на изнесената информация по казуса “Изамет”.

Как и на кого се връщат иззети при претърсвания веществени доказателства под формата на 35 килограма злато и спазени ли са всички законови изисквания за това? Как се прави прехвърляне на дялове от фирми в болнични кабинети? Това са въпросите, разследвани във втора част от документалното видео на Антикорупционен фонд “Осемте джуджета”, публикувано днес. То проследява юридическия конфликт около групата фирми “Изамет”, в което се появяват и имената на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, и съпругата му Любена, позната от гражданското сдружение “План Б”, известно с подкрепата си за бившия главен прокурор Сотир Цацаров през 2015 година.

Въпросите към специализираната прокуратура относно върнатите през март 2020г. веществени доказателства под формата на златни монети и кюлчета (които самата прокуратура при изземванията през 2019 година оценява на 4 милиона лева), стават все повече, но за съжаление все още са без отговор. “Не получихме отговор и на второто запитване към специализираната прокуратура, а тогавашният административен ръководител Димитър Франтишек Петров беше и лично потърсен, но също отказа да коментира”, казва Николай Стайков, автор на разследването.

Свидетелствата на Илия Златанов са, че никога не е притежавал документи за придобиване на златото. Според него на прокуратурата са представени неистински фактури, за да се създаде привидно правно основание за връщането на негово име, за което има договорка със своя “помощник” в юридическия конфликт Петьо Петров. Бившият магистрат отново отказва коментар пред АКФ, този път лично потърсен в ресторант “Осемте джуджета”. Причината е “риск от коронавирус”.

Историята около златото е била обсъждана и в комуникация между Илия Златанов и потребител “Любена” в приложението Viber. За втора част на разследването коментира и собственикът на трезорите, от които преди година е иззето златото, синът на Илия Златанов – Явор. Той уверява, че е действителният собственик и разполага с документи за закупуването на част от него. Ако това е така, то и двете страни в конфликта всъщност потвърждават съмненията, че златото е неправомерно върнато от специализираната прокуратура.

Юридическият прочит на това връщане на иззети веществени доказателства води до още повече въпроси. Иззето е именно от Явор Златанов и без да има данни да са изследвани несъмнените му претенции за собственост като упражняващ фактическата власт върху златото, с прокурорско постановление е разпоредено предаването му на друг въз основа на фактури, удостоверяващи, че някога го е закупил. Не разполагаме с информация дали чрез адресиране и на другата страна е бил изяснен логичният въпрос: защо, след като Илия Златанов е собственик на вещите, те не са се владели от него, а от сина му Явор. с когото е бил в конфликт.

Другият описан във филма казус е с подписването на договор за покупко-продажба на дялове от фирмата на Илия Златанов. Според него това е направено под натиск и в правителствена болница “Лозенец”. Нотариусът, заверил подписите, потвърждава за локацията, но заявява, че всичко е законосъобразно. Новите обстоятелства все
още не са вписани в Търговския регистър.


Сподели:

Прессъобщения

Шумно започналото наказателно производство срещу Узунов и Бобоков е прекратено поради липса на престъпление

Предложеният "алтернативен" механизъм за разследване на главния прокурор имаше една-единствена цел - да вдигне шум.

Забавена от Агенцията по храните такса от 70 лева оставя "Евролаб" на Капитан Андреево

Немотивираното освобождаване на председателя на Сметната палата е опит за намеса в работата ѝ

Андрей Янкулов участва в конференцията "Върховенството на закона и бизнес средата в България"

Андрей Янкулов: Страшното е пречупването на базисни европейски стандарти през някакви наши схващания

За КПКОНПИ решенията на съда не важат: комисията не разсекрети решенията си за отнемане на имущество

Четири неправителствени организации подкрепиха промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се цели по-голяма отчетност на прокуратурата

АКФ с 8 въпроса до министъра на енергетиката относно странния случай с отложеното дело на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД срещу централата на Ахмед Доган „ТЕЦ Варна“

„Обединение за честни избори“ ще работи срещу изборните измами

Медиите за нас

Генерал-майор Пол Х. Пардю ще съветва Антикорупционния фонд

Купеният и контролиран вот и доверието в изборния процес

Фондация „Антикорупционен фонд“ проведе среща-дискусия в Благоевград

Адв. Андрей Янкулов пред ФАКТИ: Работата на КПКОНПИ е обвита в мъгла (ВИДЕО)

Марио Русинов за изборната технология и купеният вот

Най-важното при търсещите аномалии анализи е самото осъзнаване от политиците, че се извършват подобен тип анализи

Der Standard: Още през 2019 АКФ изпраща сигнали до АДФИ и прокуратурата за Капитан Андреево

Андрей Янкулов: Странно е, че заместник-министър е освободен след твърдения за поискан 200 000 лева подкуп, а сега е възстановен на същата длъжност

Андрей Янкулов: Законопроектът за КПКОНПИ дава възможност за външен контрол върху прокуратурата

Глас срещу дърва за огрев, или за купения вот на предстоящите избори