„Осемте джуджета“: ново разследване на АКФ проследява история за завземане на бизнес за милиони
Един семеен конфликт ескалира във война между съдружниците в най-големия производител на асансьори в България. Активите, предмет на спора, са фирми с милионен оборот и печалба, недвижими имоти из цялата страна, скъпи автомобили, пари от банкови сметки в България и Швейцария и злато на стойност над 4 милиона лева. С разрастването на спора в него се намесват и институциите – специализирана прокуратура, МВР и НАП.
Точно преди година един от ключовите участници в конфликта, Илия Златанов, получава предложение да се види с „влиятелни хора“, които да му помогнат. В недостъпната за посетители част на столичния ресторант „Осемте джуджета“ Златанов се среща с адвокат Петьо Петров. Петров, повече известен като Петьо Еврото, е бивш шеф на столичното следствие, за когото през 2015 година Висшият съдебен съвет отказва да образува дисциплинарно производство. Според твърденията на Златанов, на срещата в ресторант „Осемте джуджета“ адвокат Петров обещава да съдейства за бърза намеса на прокуратурата срещу противниците му в конфликта за контрола над семейния бизнес. Срещу тази помощ Петров поисква половината от възстановените активи на фирмата „Изамет“.
На 3 юли 2019 Илия Златанов наистина подава пореден сигнал до прокуратурата и още на следващия ден той е разпитан. Само две седмици по-късно, на 19 юли, прокуратурата информира медиите за повдигането на обвинения срещу шест лица – сред които сина, дъщерята и бившата жена на Златанов – за изнудване, длъжностни присвоявания, неизгодни сделки и за пране на пари в големи размери. От трезори на съпругата на Златанов и сина му са иззети 565 хиляди евро и 35 килограма злато на стойност над 4 милиона лева.
Услугата с прокурорската помощ обаче изглежда не идва безплатно. Ден преди изземването, в офиса на препоръчани от Петров адвокати, Илия Златанов подписва запис на заповед за близо 3 милиона лева. Парите се дължат на Любена Петрова, съпругата на Петьо Петров. На основание записа на заповед са запорирани и останалите му активи – фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки. По документи иззетото от трезори злато за над 4 милиона лева е върнато на Илия Златанов. Неговият разказ обаче е по-друг: според него златото изчезва в багажника на колата на Любена Петрова, още на паркинга на Специализирана прокуратура.
След нови срещи и заплахи, включително за живота му и този на сина му, който е на хемодиализа и с мярка за неотклонение “задържане под стража”, Златанов подписва всичко, което искат от него, и спешно заминава в чужбина. В момента Златанов се намира в държава, която не иска да обяви публично, и подготвя сигнали до европейски институции за това, което му се е случило.
„Юридическият прочит на предоставената на АКФ документация показва сериозни индикатори и съмнения относно адекватната и обективна реакция на прокуратурата в целия казус“ казват от правния отдел на АКФ. „Въпросът е защо прокуратурата се активизира именно след намесата на адвокат Петьо Петров?“ Скоростта на действие на прокуратурата, както и липсващи документи, нотариални вписвания извън кантори и в извънработно време и липсващи подписи под протоколи са само част от видимите нередности по предоставената документация. Както установяват и длъжностни лица в търговския регистър, има и липси на отразяване на нотариалните заверки в електронния регистър на нотариусите. Отделно, предоставената от Златанов кореспонденция с кратки съобщения със замесени лица съдържа информация за възможно влияние върху институции като МВР и прокуратурата, което задължително трябва да бъдат проверени в дълбочина.
За разследването на АКФ се съгласява на коментар само единият от адвокатите на Златанов, препоръчани от Петьо Петров. “В уговорения ден за среща обаче, адвокатът не се яви в нашия офис и спря да вдига телефона си”, казва разследващият журналист Николай Стайков от екипа на АКФ. Няма отговор нито от другия адвокат, нито от бившия следовател и настоящ адвокат Петьо Петров на публично обявения му телефон. От Специализирана прокуратура също отказват коментар.
От правния екип на АКФ заявяват, че подготвят сигнал до прокуратурата с искане за задълбочена, обстойна и независима проверка на изнесената информация по казуса “Изамет”.
Как и на кого се връщат иззети при претърсвания веществени доказателства под формата на 35 килограма злато и спазени ли са всички законови изисквания за това? Как се прави прехвърляне на дялове от фирми в болнични кабинети? Това са въпросите, разследвани във втора част от документалното видео на Антикорупционен фонд “Осемте джуджета”, публикувано днес. То проследява юридическия конфликт около групата фирми “Изамет”, в което се появяват и имената на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, и съпругата му Любена, позната от гражданското сдружение “План Б”, известно с подкрепата си за бившия главен прокурор Сотир Цацаров през 2015 година.
Въпросите към специализираната прокуратура относно върнатите през март 2020г. веществени доказателства под формата на златни монети и кюлчета (които самата прокуратура при изземванията през 2019 година оценява на 4 милиона лева), стават все повече, но за съжаление все още са без отговор. “Не получихме отговор и на второто запитване към специализираната прокуратура, а тогавашният административен ръководител Димитър Франтишек Петров беше и лично потърсен, но също отказа да коментира”, казва Николай Стайков, автор на разследването.
Свидетелствата на Илия Златанов са, че никога не е притежавал документи за придобиване на златото. Според него на прокуратурата са представени неистински фактури, за да се създаде привидно правно основание за връщането на негово име, за което има договорка със своя “помощник” в юридическия конфликт Петьо Петров. Бившият магистрат отново отказва коментар пред АКФ, този път лично потърсен в ресторант “Осемте джуджета”. Причината е “риск от коронавирус”.
Историята около златото е била обсъждана и в комуникация между Илия Златанов и потребител “Любена” в приложението Viber. За втора част на разследването коментира и собственикът на трезорите, от които преди година е иззето златото, синът на Илия Златанов – Явор. Той уверява, че е действителният собственик и разполага с документи за закупуването на част от него. Ако това е така, то и двете страни в конфликта всъщност потвърждават съмненията, че златото е неправомерно върнато от специализираната прокуратура.
Юридическият прочит на това връщане на иззети веществени доказателства води до още повече въпроси. Иззето е именно от Явор Златанов и без да има данни да са изследвани несъмнените му претенции за собственост като упражняващ фактическата власт върху златото, с прокурорско постановление е разпоредено предаването му на друг въз основа на фактури, удостоверяващи, че някога го е закупил. Не разполагаме с информация дали чрез адресиране и на другата страна е бил изяснен логичният въпрос: защо, след като Илия Златанов е собственик на вещите, те не са се владели от него, а от сина му Явор. с когото е бил в конфликт.
Другият описан във филма казус е с подписването на договор за покупко-продажба на дялове от фирмата на Илия Златанов. Според него това е направено под натиск и в правителствена болница “Лозенец”. Нотариусът, заверил подписите, потвърждава за локацията, но заявява, че всичко е законосъобразно. Новите обстоятелства все
още не са вписани в Търговския регистър.
Прессъобщения

Правителството в оставка се готви да даде 10 милиона евро публични пари на фирма, свързвана с Таки и Ами

През 2025 България достигна най-слабия си резултат в индекса на "Трансперънси интернешънъл" за корупция

Изкуството на сделката: Как Община Сухиндол размени с инвеститор 10 000 декара пасища срещу улично осветление, сметки за ток и минимална работна заплата

Държавата намери нов начин да крие информация дали е разследвала Христо Ковачки

Ограничаването на достъпа до Имотния регистър е риск за прозрачността и обществения интерес

„Чирен“ в международен фокус: разследвания на АКФ влязоха в статия на Follow the Money

Инж. Николай Неделков е оправдан, а схемата с незаконните сметища от "Властелините на пръстта" – все още ненаказана

АКФ обяви победителите в конкурса „Червена линия 2025 – награди за журналистика срещу корупцията“

Червена линия 2025: Връчване на наградите (ГАЛЕРИЯ)

Червена линия 2025: Гледайте церемонията по връчването на наградите
Медиите за нас

Николай Стайков: Най-големият фиксър в съдебната система е Делян Пеевски

Андрей Янкулов: Виждаме ескалиращо използване на наказателната репресия на политическо ниво

Висшия съдебен съвет не наказа съдията от Административен съд София-град Маргарита Немска.

Австрийският всекидневник Der Standard цитира годишния мониторингов доклад на АКФ

"Велт" цитира Годишния мониторингов доклад на АКФ за 2024

Mediapool: Един и същи одитор е проверявал 14 ключови фирми от холдинга на Ковачки

Андрей Янкулов: Наблюдаваме модел на „медийни“ производства

Андрей Янкулов: Трябва да имаме институции, които не действат по задкулисни влияния

НАП е направила 640 инспекции на фирми от "Холдинг Орион" на Ковачки, но е открила само 10 милиона допълнителни приходи

Николай Стайков: В една част от българската енергетика има организирана престъпна група, която паразитира върху потребителите
Видео

Държавата намери нов начин да крие информация дали е разследвала Христо Ковачки

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2024: Антикорупционните институции са зависими от политическата конюнктура

Името на Христо Ковачки и нови документални свидетелства за злоупотреби се появяват в третата част на „Холдингът на Чичко Тревичко“

„Холдинг Орион отвътре“: Свидетелства на висш мениджър разкриват системни злоупотреби в холдинга на Христо Ковачки

„Холдингът на Чичко Тревичко“: Разследване на АКФ разкрива най-добре пазената тайна на българската енергетика

Разследване на АКФ разкрива корупционна схема за милиони в Агенция „Пътна инфраструктура“

АКФ разкри скандални назначения на политически свързани лица в „Булгартрансгаз“

Chiren: Tenders with Convenient Incline

Разследване на АКФ: Държавата се е отказала от 26 милиона лева неустойки за проваления проект за разширяване на Чирен
