Обществено доверие в институциите за противодействие на корупцията

По обща оценка на различни социологически изследвания и експертни мнения, българските институции имат изключително ниски нива на обществено доверие. Това се дължи както на усещането за липса на ефективност при осъществяване на техните основни функции и правомощия, така и на цялостното усещане за наличие на корупция, конфликт на интереси, непотизъм при упражняването на публичната власт. Тази негативна оценка може да бъде приложена както за политическите институции, така и за органите на независимата съдебна власт.

Ниското обществено доверие е особен проблем, когато се отнася до институциите, които са призвани да противодействат на корупцията и злоупотребата с власт. При последните липсата на доверие е равносилна на загуба на легитимност, тъй като от съдебната власт и другите независими контролни органи в най-голяма степен се очаква да отговарят на стандартите за безспорен интегритет, висок обществен авторитет и професионализъм. Ниското обществено доверие за продължителен период е индикация за дълбоки и системни институционални проблеми, които не могат да бъдат решени само с повърхностни административни и организационни реформи. Тези проблеми не са свързани само с ефективността на процесите, а и с цялостния политически и институционален контекст, който разкрива характеристиките на „дефектната демокрация“ и „завладяната държава“.

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

В държавите с устойчива и консолидирана демокрация доверието в органите на съдебната власт е изключително високо, и по правило, по-високо от доверието в политическите институции. Тази характеристика е свързана с общосподелената ценност на върховенството на правото, която прониква във всички социални и институционални структури.
Представяме изследване на доверието в политическите институции и съдебната власт, призвани да противодействат на корупцията, проведено по задание на АКФ от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 11-22 април 2017 г. Резултатите разкриват силни негативни тенденции.

Сред интервюираните граждани относно доверието към институциите, които имат функции за противодействие на корупцията, повече от половината оставят въпроса без отговор, а сред отговорилите, доверието към институциите е на изключително ниски нива: прокуратурата получава 8,4% доверие, съда – 7%, полицията – 4,3%, ДАНС – 0,1%, правителството – 0,9 %.
Индикатор за доверието в институциите е и възприятието на степента на разпространение на корупцията в отделните институции. Резултатите от изследването показват, че съда (44%) и прокуратурата (35%) са институциите сред които гражданите считат, че корупцията е най-разпространена, наред с политическите институции – парламент (43,5%), министерства (29,5%), общини (26%), както и сред органите на полицията (31,6%).

 

В обществените нагласи не се наблюдава силна обвързаност между противодействието на корупцията в съдебната система и други социални сфери, които са по-непосредствено видими за обикновените граждани. Липсата на такава ясна и силна обвързаност стеснява полето на битката с корупцията, като не позволява то да увлече по-широки социални групи.
Според изследването, доминиращите обществени нагласи по отношение на настоящите политики и мерки за борба с корупцията са основно в посока на увеличаване на наказателната репресия /62%/, и по-малко – за превенция на корупцията /38%/. Тези нагласи кореспондират с недоверието, че е възможна систематична политика за борба с корупцията и с повърхностно-популисткия характер на формираните очаквания – настояване за високи наказания, въпреки увереността, че те никога няма да се случат.

Недоверието към волята и възможността на институциите да се справят с корупцията намира израз и в личните реакции на анкетираните при евентуален сблъсък с нея. На въпрос „какво биха посъветвали да направи техен близък, ако му поискат подкуп?“, 40% отговарят, че биха го посъветвали да го плати, а 60% – да извика полиция. 60%-те процента, които биха извикали полиция, будят оптимизъм за наличието на рефлекс за противопоставяне, но профилът на тези хора дава основания за скептицизъм (представители на по-възрастното поколение, хора от по-малките населени места, които относително по-рядко попадат в корупционни ситуации). Високото недоверие към институциите намира израз в заявената позиция, че само 31% декларират, че лично биха подали сигнал за корупция.

Полицията получава доверие на 35% от анкетираните като институция, където хората биха подали сигнал, почти идентично с доверието в медиите – 34%. Прокуратурата е с 18% доверие, а инспекторат към институция, където е засечена корупцията – с 13%. Към полицията са склонни да се обърнат преди всичко по-възрастните, хората от селата, жените. Частните собственици, хората с по-високо образование и доходи, в съотношение от две до три към едно, биха избрали медиите. И при този въпрос наблюдаваме същата тенденция – групите, които потенциално по-често попадат в корупционни ситуации, имат най-малко доверие на институциите и разчитат повече на медиите, отколкото на институционалните действия.

Високо е недоверието към институциите, че ще успеят да защитят лицата, които подават сигнали срещу корупцията и сътрудничат на органите. 69% от анкетираните декларират, че не се чувстват защитени, ако подадат сигнал за корупция. Тази нагласа снижава готовността за подаване на сигнал, като в същото време е резултат от създалото се обществено убеждение за неефективност и дори злоупотреба в борбата с корупцията.

 

 

 


Сподели:

Прессъобщения

Годишният доклад за върховенството на правото на Европейската комисия за 2023: няма напредък в разследването на корупция по високите етажи на властта в България

След окончателно решение на ВАС: КОНПИ ще трябва да предостави достъп до всички свои решения за отнемане на имущество

По следите на изгубения павилион: Казусът с незаконния строеж на майката на Делян Добрев стигна до ВАС

АДФИ е установила нарушения при 42 % от проверените обществени поръчки, но няма капацитет да провери 65 % от сигналите

Снимки от годишния мониторингов доклад на фондация Антикорупционен фонд

Представяне на Годишния мониторингов доклад на АКФ "Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване"

Участие на АКФ в 21-то издание на Международната конференция срещу корупцията във Вилнюс, Литва

Липса на кворум провали заседанието на Съдийската колегия за доклада на спецкомисията по случая „Нотариуса“

Андрей Янкулов: Съдиите и прокурорите във връзка с Еврото и Нотариуса са в постоянен страх да не започнат да изтичат техни разговори, снимки и видеа. Каква независимост на съдебната система може да има тогава?

ОССЕ: Препоръчваме изпращане на мисия за наблюдение на извънредните избори в България

Медиите за нас

Петьо Еврото има решаваща роля в "разследването" на два сигнала срещу Пеевски

Временната парламентарна комисия за проверка на групите около Мартин Божанов-Нотариуса и Петьо Петров-Еврото реши да изслуша представители на АКФ и апелативния прокурор в София Емил Петров

Клуб Z: Как се стигна до санкционирането на Пеевски по "Магнитски"

Андрей Янкулов, АКФ: Зависимостите в правосъдието достигат до политически етажи, където няма желание за задълбаване по темата

Андрей Янкулов: Реалното упражняване на властта в публичния сектор не се променя

Андрей Янкулов, АКФ: Обвинението на прокуратурата срещу Пепи Еврото е абсурдно и има за цел да се демонстрира работа

Разследван за "Осемте джуджета" прокурор се връща на работа заради липса на доказателства

Андрей Янкулов: Статуквото държи реалната власт, дори и без правителство

"Нойе Цюрхер Цайтунг": АКФ действа, дори когато институциите не действат

Андрей Янкулов: Цялото ръководство на МВР беше дискредитирано и трябваше да напусне, начело с министъра и главния секретар

Видео

Play video icon

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2023

Play video icon

„Вълкът на Върбовка“. Как с подкрепа от властите Румен Гайтански се доближава до построяването на най-големия инсинератор за боклуци в България

Play video icon

Проектът на Вълка за огромен инсинератор край Павликени забуксува след граждански протести, но последната дума има ВАС

Play video icon

По диагонала на закона

Play video icon

Игри на паркинги. Поглед отвисоко.

Play video icon

АКФ: Множество нарушения около граничния буферен паркинг при Русе. Намеса на институции в подкрепа на монопол и любопитни роднински връзки във втората част на „Игра на паркинги“

Play video icon

"Игра на паркинги". Икономически анализ.

Play video icon

„Игра на паркинги“. Правен анализ.

Play video icon

Игра на паркинги: Как лица нашумели покрай скандала на Капитан Андреево насочват интересите си към северната граница на България

Play video icon

„ПЕЛЕТИГЕЙТ“: Фирма, свързана с Делян Добрев, е получавала значителни суми от ТЕЦ „Марица 3“ за фиктивни доставки на биомаса