Обществено доверие в институциите за противодействие на корупцията
По обща оценка на различни социологически изследвания и експертни мнения, българските институции имат изключително ниски нива на обществено доверие. Това се дължи както на усещането за липса на ефективност при осъществяване на техните основни функции и правомощия, така и на цялостното усещане за наличие на корупция, конфликт на интереси, непотизъм при упражняването на публичната власт. Тази негативна оценка може да бъде приложена както за политическите институции, така и за органите на независимата съдебна власт.
Ниското обществено доверие е особен проблем, когато се отнася до институциите, които са призвани да противодействат на корупцията и злоупотребата с власт. При последните липсата на доверие е равносилна на загуба на легитимност, тъй като от съдебната власт и другите независими контролни органи в най-голяма степен се очаква да отговарят на стандартите за безспорен интегритет, висок обществен авторитет и професионализъм. Ниското обществено доверие за продължителен период е индикация за дълбоки и системни институционални проблеми, които не могат да бъдат решени само с повърхностни административни и организационни реформи. Тези проблеми не са свързани само с ефективността на процесите, а и с цялостния политически и институционален контекст, който разкрива характеристиките на „дефектната демокрация“ и „завладяната държава“.
В държавите с устойчива и консолидирана демокрация доверието в органите на съдебната власт е изключително високо, и по правило, по-високо от доверието в политическите институции. Тази характеристика е свързана с общосподелената ценност на върховенството на правото, която прониква във всички социални и институционални структури.
Представяме изследване на доверието в политическите институции и съдебната власт, призвани да противодействат на корупцията, проведено по задание на АКФ от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 11-22 април 2017 г. Резултатите разкриват силни негативни тенденции.
Сред интервюираните граждани относно доверието към институциите, които имат функции за противодействие на корупцията, повече от половината оставят въпроса без отговор, а сред отговорилите, доверието към институциите е на изключително ниски нива: прокуратурата получава 8,4% доверие, съда – 7%, полицията – 4,3%, ДАНС – 0,1%, правителството – 0,9 %.
Индикатор за доверието в институциите е и възприятието на степента на разпространение на корупцията в отделните институции. Резултатите от изследването показват, че съда (44%) и прокуратурата (35%) са институциите сред които гражданите считат, че корупцията е най-разпространена, наред с политическите институции – парламент (43,5%), министерства (29,5%), общини (26%), както и сред органите на полицията (31,6%).
В обществените нагласи не се наблюдава силна обвързаност между противодействието на корупцията в съдебната система и други социални сфери, които са по-непосредствено видими за обикновените граждани. Липсата на такава ясна и силна обвързаност стеснява полето на битката с корупцията, като не позволява то да увлече по-широки социални групи.
Според изследването, доминиращите обществени нагласи по отношение на настоящите политики и мерки за борба с корупцията са основно в посока на увеличаване на наказателната репресия /62%/, и по-малко – за превенция на корупцията /38%/. Тези нагласи кореспондират с недоверието, че е възможна систематична политика за борба с корупцията и с повърхностно-популисткия характер на формираните очаквания – настояване за високи наказания, въпреки увереността, че те никога няма да се случат.
Недоверието към волята и възможността на институциите да се справят с корупцията намира израз и в личните реакции на анкетираните при евентуален сблъсък с нея. На въпрос „какво биха посъветвали да направи техен близък, ако му поискат подкуп?“, 40% отговарят, че биха го посъветвали да го плати, а 60% – да извика полиция. 60%-те процента, които биха извикали полиция, будят оптимизъм за наличието на рефлекс за противопоставяне, но профилът на тези хора дава основания за скептицизъм (представители на по-възрастното поколение, хора от по-малките населени места, които относително по-рядко попадат в корупционни ситуации). Високото недоверие към институциите намира израз в заявената позиция, че само 31% декларират, че лично биха подали сигнал за корупция.
Полицията получава доверие на 35% от анкетираните като институция, където хората биха подали сигнал, почти идентично с доверието в медиите – 34%. Прокуратурата е с 18% доверие, а инспекторат към институция, където е засечена корупцията – с 13%. Към полицията са склонни да се обърнат преди всичко по-възрастните, хората от селата, жените. Частните собственици, хората с по-високо образование и доходи, в съотношение от две до три към едно, биха избрали медиите. И при този въпрос наблюдаваме същата тенденция – групите, които потенциално по-често попадат в корупционни ситуации, имат най-малко доверие на институциите и разчитат повече на медиите, отколкото на институционалните действия.
Високо е недоверието към институциите, че ще успеят да защитят лицата, които подават сигнали срещу корупцията и сътрудничат на органите. 69% от анкетираните декларират, че не се чувстват защитени, ако подадат сигнал за корупция. Тази нагласа снижава готовността за подаване на сигнал, като в същото време е резултат от създалото се обществено убеждение за неефективност и дори злоупотреба в борбата с корупцията.
Прессъобщения

Съдът в Страсбург допусна за разглеждане жалбата на АКФ срещу отказа на КПКОНПИ да разкрие решенията си

Как санкционирани лица идват в България “за лечение” с одобрението на МВнР

АКФ: БАКБ всъщност не отрича провеждането на съгласувателни срещи между кандидат-изпълнители на "Турски поток"

Освен в Истанбул, кандидат-изпълнителите на проекта “Турски поток” тайно са се договаряли и в офиса на банката на Цветелина Бориславова, БАКБ

Кой и как се е договарял тайно и в нарушение на закона с кандидат-изпълнители на проекта “Турски поток” през 2019 година?

АКФ праща на Европейския съд по правата на човека отказа на КПКОНПИ да публикува решенията си относно конфискацията на незаконно придобито имущество

Прокуратурата e привлякла като обвиняеми три лица по казуса „8-те джуджета“

Европейската заповед за арест за Петьо Еврото е оттеглена от прокуратурата?

На север и юг България вече граничи с Ами

Комари за милиони – шест години по-късно
Медиите за нас

Андрей Янкулов: Честите промени на антикорупционната комисия показват липсата на концепция

Андрей Янкулов: Без всеобхватно разследване на всички взаимосвързани случки по казуса „Осемте джуджета“ няма как да се стигне до същината му

Лора Георгиева, АКФ: Обществото е лишено от информация за дейността на КПКОНПИ

Николай Стайков, АКФ: Банката също потвърждава, че е имало среща за „Балкански поток”

Николай Стайков за последните действия на прокуратурата по „Осемте джуджета“: Това не са резултатите, които искаме да видим от едно задълбочено и обективно разследване.

Андрей Янкулов: Моето усещане е, че особена обществена полза от КПКОНПИ няма

Андрей Янкулов: Може да се стигне до фактически имунитет на временното ръководство на прокуратурата

Андрей Янкулов, АКФ: Вследствие на казуси като „Осемте джуджета“ доверието в съдебната власт се разрушава, а Висшият съдебен съвет мълчи.

Атанас Славов пред БНТ: Ще обсъдим "Осемте джуджета" във ВСС

Андрей Янкулов, АКФ: В изявленията на Сарафов има три важни обвинения към главния прокурор
Видео


„ПЕЛЕТИГЕЙТ“: Фирма, свързана с Делян Добрев, е получавала значителни суми от ТЕЦ „Марица 3“ за фиктивни доставки на биомаса


Кой кадрува в Сметната палата?


“Осемте джуджета” отвътре: Интервю с Любена Павлова. ВТОРА ЧАСТ


“Осемте джуджета” отвътре: Интервю с Любена Павлова. ПЪРВА ЧАСТ


“Осемте джуджета” отвътре: Интервю с Любена Павлова


„Битка със страха: Николай Стоянов“ - втората част от поредицата на АКФ за опитите на политици и бизнесмени да заглушат журналистически разследвания


„Битка за справедливост: Димитър Пецов.“ Трета част от поредицата на АКФ за институционален натиск върху журналисти


„Битка за истината“: нова поредица на АКФ за опитите на политици и бизнесмени да заглушат журналистически разследвания


Селото, влюбено в ГЕРБ

