Николай Стайков във „Въпросите“:

„Това, което виждаме пред очите ни, е неизбежна, не особено красива институционална война, която обаче има дългосрочен оздравителен ефект. В момента тя е в най-публичната си част. Виждаме неща, които досега на практика никога не сме виждали в политическата и институционална история на България – прокуратурата официално прави контент-анализ на политически изказвания, които намира за недопустими, с оценки за нейната работа.

Причината за новата степен на изнервеност на прокуратурата е поименното посочване на прокурори, които работят по дела с особен обществен интерес. Това добави нова температура в целия конфликт. Прокуратурата твърди, че това е намеса в работата ѝ, но аз не мисля, че трябва да са анонимни прокурорите, които взимат решенията по темите от висок обществен интерес.

Правителството се опитва да компенсира неработещите антикорупционни институции, като отново отваря затворени корупционни казуси, не винаги по най-адекватния начин. Целта е да се заличи комфорта на прокуратурата. Но няма как конституционно да бъде заместен основния антикорупционен орган – прокуратурата.

Въпреки това, далеч не целия ресурс на правителството е използван. Има две антикорупционни институции, които на практика липсват: ДАНС и НАП.

Аз много внимателно следя дали ще се появи някакъв вид договорка, разбирателство, между новото анти-статукво мнозинство и по-старото статукво. Особеностите на коалиционния формат като че ли правят такова разбирателство трудно – политическият формат не позволява някой да седне и да се договори. Мисля, че температурата ще продължи да се повишава.“