Николай Стайков във Въпросите с Лили Маринова

В „Барселонагейт“ има между осем и десет индикатора от тези, които ползват антикорупционните институции, които наистина се занимават с борба с мръсните пари.

– Фирмите, работещи на загуба дълги години, като тези, които са собственици на къщата и модния бутик.

– Придобиването на луксозни имоти и автомобили, които нямат връзка с дейността на фирмата. Ако пренасяш дрехи за бутика или маркучи за градината, не ти трябва „Порше Кайен“, което е автомобил за 100 000 евро.

-Трансфери от офшорни фирми – пореден индикатор;

-Връзки с политици – пореден индикатор.

И една директна връзка – при проучването на офшорните фирми на един от замесените бизнесмени излизат и имена на много интересни посредници, на номинални директори, които са очевидно подставени лица.

Един от тях е осъден във Великобритания през 2015 година за пране на пари.

Само това трябва да е основание за изискване на пълна проверка на финансовите потоци, по начина по който се прави навсякъде.

Лаура Кьовеши казва: „Ние не правехме друго, освен да следваме парите.“ В случая няма институция, която да следва парите. Ето тук е ролята на ДАНС: да се поиска пълно проучване на парите от всички замесени юрисдикции като Кипър и Делауеър.

Това е най-голямата липса: все по-ясно става, че нямаме работеща Агенция за национална сигурност.

Най-голямото доказателство, че нямаме финансово разузнаване, е на първия ред на парламента.