Николай Стайков: В момента виждаме опит да се пренапишат знакови корупционни казуси
Николай Стайков, АКФ, коментира пред Хоризонт отвореното писмо, изпратено от АКФ до прокуратурата, КПК и ДАНС:
Когато говориш за корупционни кръгове, за пари в брой – това са сериозни данни. Един депутат, г-н Пеевски, санкциониран за корупция от две държави – от САЩ и Великобритания – би трябвало да знае много добре за какво говори.
Затова призовахме ресорните институции да си влязат в позицията, да го разпитат и да стане ясно – има ли нещо или това са само политически мъгли, които се добавят към голямата „евроатлантическа мъгла“, която в момента идва и откъм управляващите и която цели да забравим основните неща – въпросите от миналото, неизчистените съмнения по корупционни казуси, които и тогава бяха обслужвани – с действие или бездействие – от антикорупционните институции.
Антикорупционните институции действат като невидима част от политическата сглобка. Те действат като нейно продължение, защото от прокуратурата няма никакво независимо действие, което да пречи на интересите на политическата сглобка. От средата на миналата година, откакто начело е господин Сарафов, прокуратурата обслужва интересите на политическата сглобка – закриват се досъдебни производства и проверки, които са срещу двата основни елемента от нея, откриват се такива срещу потенциалната опозиция. Голямата неизвестна е дали и антикорупционната комисия ще стане такова продължение на политическата сглобка.
„Евроатлантическото мнозинство“, с неговите стари и нови части, ни предлага едно опростено логическо съждение, което гласи, че за да бъдем в Европа и продължим европейския си път, трябва да забравим за борбата с корупцията. Това е едно дълбоко антиевропейско съждение.
Върви опит да се закопае огромната яма, която беше издълбана между старите и новите партии. Тази пропаст беше заради токсичната корупция на старите партии. Сега има опит да се зарови това, да се върнем към идеологическата близост.
Липсата на усещане за това какво е нормално и какво не е нормално в политиката е очевидна.
Групирането на един приемлив и един почти неприемлив кандидат е изключително лошо начало. От сега нататък всеки професионалист с добра автобиография рискува в момента, в който даде съгласието си да бъде кандидат, да бъде групиран с някой друг.
Утре ГЕРБ може да реши да върне Пламен Георгиев, който подаде оставка при скандала „Апартаментгейт“, и да го предложи в Антикорупционната комисия като един професионалист с опит. След госпожа Атанасова нищо не може да бъде изключено.
В момента вече виждаме опит да се пренапишат знакови корупционни казуси – г-н Борисов каза, че било грешка, че освободил Цветанов.
Това е много опасно и могат да си го позволят единствено хора с медиен и институционален комфорт.