Неправилното позоваване на следствена тайна

Как най-добре може да се скрие обществена информация❓

Като, например, официален доклад на една държавна агенция за извършени нарушения в друга държавна агенция?

С твърдението, че по случая е заведена прокурорска преписка и докладът е материал по разследването. С това оправдание институциите отказват достъп на АКФ до информация по важни разследвания като „Златната локва“ https://bit.ly/3kZqVMh , „Война за трупове“ https://bit.ly/3ssGn7U , казусът с ТОЛ системата на АПИ https://acf.bg/bg/tol-sistema/ и много други. Във всички тези случаи институциите тълкуват закона неправилно, но пък удобно за себе си. Наказателно-процесуалният кодекс предвижда ограничен достъп до обществена информация единствено по материали по вече започнало наказателно производство. В никой от цитираните случаи прокуратурата не е започнала наказателно производство.

По тях има само предварителни проверки, които приключват без никога да доведат до производства.

❗️ Обществената информация по тези и други случаи трябва да бъде със свободен достъп, както е предвидил Законът за достъп до обществена информация, тъй като това е от интерес за българските граждани. 👇Вижте видеото, в което Лора Георгиева и Андрей Янкулов говорят за член 198 от Наказателно-процесуалния кодекс и за все по-масовата практика на институциите да го използват като удобно извинение за отказ от информация от ключов обществен интерес.

👉Прочетете краткия анализ на АКФ с автор Андрей Янкулов защо институциите тълкуват закона неправилно и как това води до засекретяване на все повече информация, която по закон е обществена и свободно достъпна: https://acf.bg/bg/nepravilnoto-pozova…