Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в Българи. Размер и влияние. Част II - Президентски избори 2016 г. Избори за Европейски парламент 2019 г.

Можете да изтеглите анализа тук.

Теориите за възникването и функционирането на демократични режими са почти толкова многообразни, колкото и наличието на системи, които претендират да са демократични по характер. Независимо от своя подход (прескриптивен или дескриптивен) те са недвусмилени по отношение на един от фундаментите на демокрацията – честни избори, които да произвеждат политическата система. Така например, Дал[1] говори за ефективно участие и равенство на вота, като основание за гарантиране на политическо равенство и пресъздаване на политическата система.

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

Сартори[2], от своя страна, говори за селективна полиархия като система за избор на състезаващи се изборни/избирани малцинства по пътя на формулиране на своята концепция за демокрация. Редица международни неправителствени организации като Прозрачност без граници и ОССЕ също осъзнават важността на провеждането на честни избори, които позволяват реална политическа конкуренция.

В българския политически контекст обаче съществува усещане, но и редица доказателства за манипулация на изборния процес. Ефективното противодействие и овластяване на отговорните институции в борбата с този негативен феномен  са в основата на усилията на екипа зад проекта „Нарушена легитимност. Контролираният и купен вот в България. Размер и влияние“

Посредством количествен анализ на резултатите от проведените в България в периода 2013- 2021 г. избори за парламент, местни избори, избори за Европейски парламент и президентски избори екипът на фондация Антикорупционен фонд, съвместно с криминолога д-р Мария Карайотова, изработи методология за определяне на секциите, които са в риск от контролиран и купен вот.

В рамките на настоящия анализ са описани основните изводи и тенденции в изборите за президент през 2016 г. и за Европейски парламент през 2019 г.

Секциите в риск бяха определени на базата на следните критерии:

  • За президентските избори това са секции, в които има отклонения по поне два от следните критерии: нетипично висока избирателна активност в дадена секция в сравнение с регистрираната избирателна активност в общината (първи или втори тур); нетипично висок резултат на водещия кандидат в секцията в сравнение с регистрирания резултат на партията в общината (първи или втори тур); нетипично висок брой на недействителните бюлетини и гласове в секцията (първи или втори тур) и/или секции, в които има рязък ръст или спад в гласовете за даден кандидат между двата тура в секцията след отчитане на резултата му в общината и нетипично висок резултат на водещия кандидат в секцията в сравнение с регистрирания резултат на партията в общината (първи или втори тур). Съответно са определени горен и долен праг на броя на тези седмици, където първият е  е обусловен от цитираните критерии, а долният е определен на базата на същите критерии в съчетание с рисково поведение на конкретните секции в рамките на друг тип избори
  • За европейските избори това са секции, в които има нетипично висок избирателна активност в дадена секция сравнение с избирателната  активност в общината и/или нетипично висок резултат на водещата политическа партия в секцията в сравнение с регистрирания резултат в общината. Тук отново е определен горен и долен праг като горния се състои от секциите, които са показали девиантно поведение по отношение на тези критерии, а долният е съчетание от цитираните секции в съчетание с рисково поведение на конкретните секции в рамките на друг тип избори.

 

[1] Дал, Р. (1999) „За демокрацията“, изд.Обсидиан.

[2] Сартори, Дж. (1992), „Теория на демокрацията. Том 1 и 2“, Център за изследване на демокрацията

PDF Embedder requires a url attribute


Сподели:

Прессъобщения

„Колко гласа имаме за Стефчо?“ Свидетелски разказ за нарушения в изборните секции в Симитли, гласували за Стефан Апостолов

Стефан Аврамов е шампион по преференции и на тези избори

Как гласуваха секциите в столичния квартал Христо Ботев

АКФ се солидаризира с Асоциацията на европейските журналисти – България и остро осъжда действията на властите срещу журналистката Мария Цънцарова.

АКФ за решението на КПКОНПИ за Слави Трифонов: Институциите отново насърчават политиците да нарушават закона

Прокуратурата е прекратила досъдебното производство по твърденията за подкуп от проф. Пламен Моллов. Чакаме отговора на Европейската прокуратура

АКФ: Съмнения за сериозни нередности в съдебните актове в полза на „Евролаб 2011“ ЕООД за Капитан Андреево

Становище относно извършването на товаро-разтоварна дейност на граничните контролно-пропускателни пунктове на границата с Турция

АКФ представи Годишния си мониторингов докад в Народното събрание

АКФ: Списъкът на политици и магистрати с недекларирано имущество в чужбина ще остане тайна

Медиите за нас

Der Standard: Още през 2019 АКФ изпраща сигнали до АДФИ и прокуратурата за Капитан Андреево

Андрей Янкулов: Странно е, че заместник-министър е освободен след твърдения за поискан 200 000 лева подкуп, а сега е възстановен на същата длъжност

Андрей Янкулов: Законопроектът за КПКОНПИ дава възможност за външен контрол върху прокуратурата

Глас срещу дърва за огрев, или за купения вот на предстоящите избори

Защо фалират банки в България? Решението от Страсбург и ненаучените уроци

Николай Стайков: Прокуратурата спаси много политици от неудобния въпрос за връзките им с Цветан Василев

Златната локва. Дълбоко в зеещата дупка на границата

Лора Георгиева: Притеснително е как съдът тълкува в противоречие на Регламента на ЕС и в полза на една частна фирма

"Толкова ясно, че няма накъде". Какво трябваше да декларира Слави Трифонов

Лора Георгиева от Антикорупционния фонд: Съдебните актове в полза на “Евролаб“ – има повод за съмнения