Mерки и институции за противодействие на корупцията според обществените нагласи

Според социологическо проучване на обществените нагласи относно мерките и институциите за противодействие на корупцията, възложено от Фондация „Антикорупционен форн“ и реализирано от агенция „Алфа рисърч“ се очертава ясно заявена подкрепа за значителни институционални реформи – създаване на независима прокуратура или на дирекция за борба с корупцията; възможност на парламента да прекратява мандата на главния прокурор и да изисква отчетност от него за борбата с корупцията; намаляване или премахване квотата на членове на ВСС, избирани от парламента и др.

Подкрепата за различни мерки за борба с корупцията очертава три тенденции:

Мерки, които се подкрепят от над 70% от анкетираните:

• Премахване на депутатския имунитет за престъпления, свързани с корупция
• Увеличаване на давностния срок за разследвания, свързани с корупция

Мерки, които се ползват с подкрепата на около 60% от анкетираните:

• Възможност на парламента да прекратява мандата на главния прокурор
• Създаване на независима прокуратура/ дирекция за борба с корупцията
• Създаване на специализирано антикорупционно законодателство
• Подписване на декларации от всички висши държавни служители за доброволно разкриване на техни или на близките им сметки в чужбина
• Отнемане пенсиите на осъдени за корупция държавни служители, народни представители и други висши функционери

 Мерки, получаващи по-високо одобрение (но под 50%), отколкото неодобрение

• Намаляване или премахване квотата на членове на ВСС, избирани от парламента
• Прагът за конфискация на незаконно придобито имущество да бъде намален от сегашните 150000 лв. на по-малка сума
• По-леки наказания за корупционни престъпления, ако извършителят възстанови присвоените средства
   Разследващите органи да могат да разследват анонимни сигнали за корупция

ОЦЕНКА НА ЕВЕНТУАЛНИ МЕРКИ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА

ОЦЕНКА НА ЕВЕНТУАЛНИ МЕРКИ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА 2

 Към настоящия момент доминиращите обществени нагласи по отношение на съществуващите политики и мерки за борба с корупцията са основно по посока на увеличаване на наказателната репресия /62%/, и по-малко – за превенция на корупцията /38%/. Тези нагласи кореспондират с недоверието, че е възможна систематична политика за борба с корупцията и с повърхностно-популисткия характер на формираните очаквания – настояване за високи наказания, въпреки увереността, че те никога няма да се случат.

По-диференцирани са обществените нагласи по отношение на това какво е по-необходимо в настоящия момент – промяна на законите за борба с корупцията /53%/, или по-строгото им прилагане /43%/. Разделението в мненията тук е много ясно изразено.

Хората с по-ниско образование и социален статус и от по-малките населени места, както и като цяло хората с най-високо недоверие към политическия елит поддържат тезата за „нови закони“. Тази теза е типична част от репертоара на антиелитарните и популистки ориентирани послания. Тя кореспондира не с познаването на законите и с информираната оценка за тяхната промяна, а с нагласата за радикално отхвърляне на досегашната рамка. Споделящите тезата за необходимостта от стриктно прилагане на мерките /43%/, са представители на по-високообразованите и по-високостатусни градски прослойки.

Може да се направи извода, че по-високата информираност води до по-нюансирано отношение и по-ниска степен на радикализация.

Извод

Въз основа на изследването, може да се направи заключението, че най-одобрявани са мерките, които са свързани с институционални и процесуални реформи, които да гарантират независимостта и отчетността на институциите (прокуратура и антикорупционен орган), създадени за противодействие на корупцията, както и насочени към удължаване на времето за разследване на корупционните престъпления, отмяна на привилеги (като депутатския имунитет), повишаване на прозрачността и публичността на имуществото.
В същото време, мерки, които крият риск и могат да доведат до ограничаване на права под предлог за борба с корупцията, или до преследване на политически противници, не срещат достатъчно висока подкрепа. Високото недоверие към правоприлагащите органи и съмнението, че те могат да приложат не силата на правото, а правото на силата, е сред основните причини хората да са скептични към тях. От гледна точа на обществена подкрепа такива мерки могат да бъдат въведени едва при започнало възстановяване на доверието към законодателната и съдебната власт.