Кой и как се е договарял тайно и в нарушение на закона с кандидат-изпълнители на проекта “Турски поток” през 2019 година?
Първи български следи в хакнатата поща на Александър Бабаков – руски политик и герой в няколко корупционни скандала, включително и в разкрития от “Ню Йорк Таймс” опит за подкупване на български заместник-министър на енергетиката през 2013 година по отношение на проекта “Южен поток”.
През 2019 година Бабаков получава това кратко мемо (на снимките) от преговори между “българската, руската и арабската страна” (оригинален текст, вероятно се има предвид Саудитска Арабия, откъдето е и собственика на избраният консорциум “Аркад”), проведена на 1 юли 2019 г. в Истанбул, тоест след подаването на офертите на кандидат-изпълнителите на проекта.
Такава среща, разбира се, в България никога не е обявена, но лесно може да бъде проследена по пътувания на министри или шефове на “Булгартрансгаз”, който е формалният изпълнител на обществената поръчка по разширяването на мрежата си. Проектът дори беше наречен “Балкански поток” и беше представян като разширение на газопреносната мрежа на България, но не това се вижда от руското мемо от срещата на 1 юли 2019 година.
В него се обсъжда директно споразумяване между двама от участниците “Аркад” и друг участник – ТМК-Бонатти-Щрайхер (забележете, че руската страна използва на първо място руския участник ТМК, а в учредения консорциум в България по политически причини той лисва – консорциумът се нарича “Консорциум – Газово развитие и разширение в България” с участници Консорцио Варна 1 (учредено от Бонатти С.П.А и Макс Щрайхер С.П.А) и Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България).
Обсъжда се и финансиране от “Газпром” (представено по-късно от българския възложител като много икономически изгодно решение, а не като предварителна договорка), както и от руски банки. Руската страна “отправя списък от въпроси към Аркад” в неясно какво качество, а накрая заявява, че “са постигнали общо разбиране с Аркад” по някои въпроси. Очевидно се говори и за срок на проекта, който няма общо със заложените в обществената поръчка, а са поставени от някой друг, на друго ниво.
Особено скандално е обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта, което е изцяло забранено от българския Закон за обществените поръчки (всички подизпълнители трябва да се обявяват предварително).
Големият въпрос каква е истинската договорка на върха за този проект между тогавашния премиер Бойко Борисов и руския президент Путин, в чието изпълнение се правят подобни тайни договорки, остава в пълна сила.
А за тайно договаряне между подизпълнители и възложители за заобикаляне на Закона за обществените поръчки със сигурност има специален текст с наказателна отговорност, още повече че става дума за преговори точно с участника, който в края на краищата изпълни проекта – консорциума “Аркад”.
Абонирай се за нашия бюлетин!
С абонирането потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност.
