До Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите в Народното събрание

Относно: упражняване на парламентарен контрол по чл. 17 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество върху дейността на антикорупционната комисия

Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) работи в интерес на гражданското общество като съдейства на държавните органи и правосъдието за възпрепятстване и разследване на корупцията по високите етажи на властта. Като неправителствена организация извършваме проверки и анализ на достъпни източници и документи, за да подпомогнем разкриването на корупционни действия и злоупотребата с власт.

През изминалите седмици, в резултат на нашата дейност по проверка на факти и обстоятелства по подадените имуществени декларации от лица, заемащи висши публични длъжности, както и въз основа на достъп до публични бази данни (Имотен регистър) бяха установени сериозни разминавания между официално декларирани и реални параметри на имуществени сделки. Последва понасяне на политическа отговорност, както и бяха назначени проверки от компетентните институции.

В един от случаите, отнасящ се до г-н Пламен Георгиев – председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), не бяха предприети никакви институционални действия по проверка на публично оповестените разминавания между данните и обстоятелствата, съдържащи се в официално подадената имуществена декларация и нотариалните актове за покупка на недвижим имот (апартамент и гараж).

Обстоятелствата са следните:

1. На 26.04.2017 г., с Нотариален акт вх. № 23979 от 26.04.2017 г., Акт № 78, том LII, дело 16903 по описа на Служба по вписванията – София, Пламен Георгиев и съпругата му купуват апартамент № 17 в София, кв. Гео Милев на ул. „Проф. д-р Георги Павлов“ 21, на три нива: първо ниво, с площ от 106,76 кв.м., заедно с 47,99 кв.м. тераса; междинно ниво, с площ от 16,08 кв.м., заедно с тераса – плосък покрив от 186,57 кв. м.; второ ниво, с площ от 33,08 кв.м., както и с прилежащо към апартамента избено помещение за 150 000 евро, при данъчна оценка 452 785, 70 кв.м. От одобрения архитектурен проект на тризонета се установява, че единственият достъп до терасата на междинно ниво, с площ от 186, 57 кв.м. е от тризонета.

2. На 26.04.2017 г., с Нотариален акт вх. № 23956 от 26.04.2017 г., Акт № 51, том LII, дело 16858 по описа на Служба по вписванията София, Пламен Георгиев и съпругата му купуват надземен гараж на партера на сграда в София, кв. Гео Милев, на ул. „Проф. д-р Георги Павлов“ 21, с площ 42,94 кв.м. за 10 000 евро, при данъчна оценка на имота 42 133, 80 лв.

3. На 26.04.2017 г., с Молба за вписване на законна ипотека по чл.60 ал.4 от Закона за кредитните институции, вх.рег.№ 75980, Акт № 175, том IV, дело № 16904 по описа на Служба по вписванията София, е вписана законна ипотека върху тризонета (така, както е описан по нотариален акт) за обезпечаване на банков кредит в размер на 189 500 лева, предоставен на Пламен Георгиев и съпругата му от Първа инвестиционна банка.

4. Общата цена платена от г-н Георгиев за тризонета и гаража в Гео Милев е 312 932,80 лв. Сборът на продажната цена на апартамента в Люлин и сумата на кредита от ПИБ е в размер на 318 584, 78 лв.
5. В имуществена декларация по чл. 35 ал. 1 т. 2 от ЗПКОНПИ за 2017 г. г-н Георгиев е декларирал апартамент с площ 156 кв.м. и тераса 48 кв. м., т.е. пропуснал е да обяви площта на втората тераса от 186 кв.м.(ниво 2 на тризонета).

Следва да се има предвид, че жилището е луксозно изпълнено, включително сауна за 6 човека, барбекю, алпинеуми, зимна градина, тераса – градина.

Същественото разминаване между декларираната в имуществената декларация обстоятелства (площ и цена на сделката) и данните от нотариалния акт (относно площта и данъчната оценка на имота), както и между платената цена и реалната пазарна цена на имота, е основание за извършване на независима цялостна проверка относно имущественото състояние на г-н Георгиев.

В позиция на г-н Георгиев до медиите от 28.03.2019 г. се твърди, че от данъчната оценка трябвало да се приспадне данъчната оценка на терасата, която не била част от жилището, а обща част на сградата. В същото време обаче терасата – плосък покрив ( с площ 186,57 кв. м.) е вписана в нотариалния акт, което означава, че спрямо нея се осъществяват индивидуални собственически права. Такова е и фактическото състояние.

Законът поставя високи изисквания към заемащите длъжността председател на Комисията: „За председател на Комисията се избира български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж“ (чл. 8, ал. 2 ЗПКОНПИ).
Очевидно е, че председателят на Комисията, предвид възложените законови функции, трябва да отговаря на най-високите стандарти за етика и професионализъм. В конкретния случай, с декларирането на непълна информация относно осъществените имуществени сделки, от което са възникнали вреди за бюджета (неплатен пълен размер на данъци и такси), както и неизпълнение на законовото изискване за коректност и пълнота на подадената имуществена декларация по чл. 35 ЗПКОНПИ, е нарушено именно изискването за високи професионални и нравствени качества. С основание може да се предполага и извършването на формално административно нарушение по чл. 174, ал. 1 ЗПКОНПИ.

Според предвиденото в закона Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Комисията като членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация (чл. 17 ЗПКОНПИ). Това е механизъм за публична отчетност и контрол, който досега не е използван. Също така, в правилника за организация и дейност на Народното събрание е изрично предвидено, че парламентът може да изисква внасянето на доклад от орган, чийто състав се избира от него и по отделни въпроси от дейността му по предложение на съответната постоянна комисия или на една пета от народните представители (чл. 92, ал. 1 ПОДНС).

Считаме за необходимо и обосновано, българският парламент да упражни своите правомощия по Конституция и закон като осъществи контрол върху дейността на Комисията и нейният председател, включително и по отношение на това дали се спазват изискванията за независимост, обективност и неутралност при извършването на проверката на имущественото състояние на самия председател г-н Пламен Георгиев.

При осъществяването на контрола, следва да се има предвид, че ако парламентът установи случай на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения от страна на председателя или друг член на Комисията, може да пристъпи към процедурата за неговото освобождаване (чл. 11, ал. 4 ЗПКОНПИ).
Моля да бъдем уведомени за резултата от извършената проверка.


Сподели: