Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2024: Антикорупционните институции са зависими от политическата конюнктура

Изтеглете доклада от тук.

Антикорупционният фонд (АКФ) представи годишния си мониторингов доклад озаглавен „Антикорупционни институции 2024: Ново начало“. Докладът анализира работата на ключовите държавни институции, отговорни за противодействието на корупцията по високите етажи на властта – Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Автори на доклада са правните експерти на АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева.

„2023 година можеше да се характеризира като година на абсолютно нежелание на институциите да разследват корупция по високите етажи на властта. През 2024 година имаше рязка промяна: след години на летаргия институциите се активизираха внезапно и целенасочено.

Започнаха нови наказателни преследвания, които обаче бяха насочени почти изключително към политически фигури, които се разглеждат като опоненти на лидера на ДПС-Ново начало г-н Делян Пеевски“, коментират авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева.

Така например, през 2024 прокуратурата стартира десет производства, чиито обвиняеми са политически противници на Делян Пеевски. „На практика тези казуси ангажират почти цялото внимание на българските правоохранителни органи по случаи на предполагаема корупция във високите етажи на властта“, коментира Андрей Янкулов.

Според Янкулов зависимостта на прокуратурата от политическата конюнктура и използването ѝ като средство за политически и медийни атаки води до ниска ефективност. Това заключение се потвърждава и от статистиката:

 Сред наблюдаваните от АКФ 66 ключови казуси на предполагаема корупция по високите етажи на властта има само една нова влязла в сила присъда и тя е оправдателна. Засилва се доминацията на крайните оправдателни съдебни актове, които вече са 16 срещу едва 4 осъдителни. Това ясно демонстрира намаляващата успеваемост на обвиненията на прокуратурата. Развитието на наказателните производства, които АКФ следи, показва, че не може да се прогнозира промяна в това съотношение и след бъдещото им завършване. Тенденцията към увеличаване на прекратените от самата прокуратура казуси, които въобще не достигат съда, се затвърждава през 2024 и те са вече 19 от общо 39 приключили досега.

Анализът на АКФ демонстрира ниска ефективност и в работата на новосъздадените през 2023 Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

„Въпреки институционалната реформа, която доведе до появата на тези две нови антикорупционни институции, не се наблюдава преодоляване на слабостите, които сме установили в предходните години“, коментира Даниела Пенева.

И през 2024 г. новата Комисия за противодействие на корупцията продължава да е без избрано независимо ръководство. Вследствие на това „реформираната институция“ се ръководи от предходните си членове. Вече е налице съдебна практика за това, че ръководният орган на КПК не е конституиран съобразно установените в закона ред и условия и е без възложен мандат. Анализът показва още и че в новия закон уредбата на случаите на конфликт на интереси е възпроизведена идентично със съществуващите до този момент законови разпоредби, които съдържат немалко слабости.

Анализът на решенията на комисията през 2024 демонстрира ниската ѝ ефективност при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията. Съгласно доклада за дейността на КПК през 2024, от 150 разгледани решения, само в 24 е установен конфликт на интереси. От 53 производства за несъвместимост, едва 6 са завършили с установяване на нарушение. В допълнение, решенията на комисията за липса на конфликт на интереси не подлежат на съдебен контрол, което практически ги прави необжалваеми и окончателни.

„Комисията подхожда формално, без да разкрива реалните зависимости, които могат да компрометират служебната обективност. Проличава липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите“, заключава Даниела Пенева.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не е публикувала данни за резултатите от водените от нея дела. На сайта ѝ са публикувани стотици решения, от които АКФ установи, че са приключили 350 дела, като 162 от тях са с окончателен съдебен акт. Предявените по тях искове са за над 221 млн. лева, но съдилищата са отхвърлили искове за над 211 млн. Съдът е присъдил и разноски в тежест на КОНПИ на стойност над 9 млн. лв. Съдилищата са уважили искове за 10 милиона, от които 3 милиона, с окончателен съдебен акт.

„Изнесените от комисията данни не са изчерпателни“, коментира Даниела Пенева. „Установихме, че има и други дела като например делото срещу Цветан Василев, по което КОНПИ се е отказала от иск за 1,3 млрд. лева и е осъдена, с окончателен съдебен акт, да заплати държавни такси в размер на 52 млн. лв.“

Резултатите от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че и през 2024 година реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.

„Формално независими, антикорупционните институции в България продължават да действат като назначени от силните на деня в политическата власт“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. „Истинска промяна в поведението и резултатите на антикорупционните институции може да настъпи само след сериозно подобрение на върховенството на правото в България – а това е възможно единствено чрез дълбока трансформация на начина, по който се упражнява публичната власт“.

 Годишния мониторингов доклад на АКФ за 2024 „Антикорупционни институции 2024: Ново начало“ е достъпен тук:  Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2024: Антикорупционните институции са зависими от политическата конюнктура | | ACF

Годишният мониторингов доклад на АКФ „Антикорупционни институции 2024: Ново начало“ е изготвен по проект, подкрепен от Програма „Върховенство на правото за Югоизточна Европа“ на Фондация „Конрад Аденауер“.

ФОТОГАЛЕРИЯ: Представяне на Годишния мониторингов доклад на АКФ за 2024