Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2023: Антикорупционните институции са в точка на замръзване

Антикорупционният фонд (АКФ) представи за шести път своя Годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“.

Свалете „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“ от тук

Докладът анализира развитието на 57 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

„Изминалата година за пореден път показа, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво.“ заявяват авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти в Антикорупционния фонд. „Ако се съди по тях, се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица на практика няма.“

За 2023 г. няма нови влезли в сила присъди по следените 57 ключови разследвания на корупция по високите етажи на властта. Запазва се устойчивото съотношение на значителна доминация на крайните оправдателни съдебни актове, които остават 15 срещу едва 4 осъдителни.

Това ясно демонстрира намаляващата успеваемост на обвиненията на прокуратурата. Тенденция от 2023 г. е увеличаването на прекратените от самата прокуратура казуси, които изобщо не достигат до съда.

„Годината следва да бъде най-кратко и точно характеризирана като „година на пълна въздържаност на прокуратурата да разследва корупция по високите етажи на властта“, коментира Андрей Янкулов, автор на първата част на доклада, която анализира дейността на прокуратурата.

„От това правило се наблюдава само едно мимолетно изключение за период от няколко седмици през май-юни 2023, в края на предсрочно прекратения мандат на главния прокурор Иван Гешев. Тогава прокуратурата се активира скоростно и избирателно срещу искащите смяната му, но безуспешно.“

За разлика от предшественика си, новоназначеният временен главен прокурор Борислав Сарафов не търпи никакви реални политически атаки от никои части на оформилото се през годината управляващо мнозинство. Съответно и прокуратурата под негово ръководство буквално забравя за политическата корупция като тема до края на 2023 г. Редица наказателни производства, в това число и избирателно активираните в края на мандата на Гешев, касаещи пряко или косвено политически фигури от (или свързвани с) мнозинството, са или прекратени, или потъват в обичайната забрава. Едва на следващата година, с разтурянето на управляващото мнозинство ПП-ДБ – ГЕРБ (ДПС), и прокуратурата ще заеме традиционното си място по добре познатия начин с използвани за политически и медийни атаки наказателни разследвания за корупция.

През изминалата година сглобилото се нехомогенно управляващо мнозинство осъществява и някои законодателни изменения с отношение към системата на наказателно правосъдие и оттам противодействието на властовата корупция с наказателноправни средства. Най-съществените от тях са измененията на Конституцията, промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и новият Закон за противодействие на корупцията.

Голямата част от промените се извършват без предварителна ясна и всеобхватна концепция, без анализ какво ги налага, какви резултати се очаква да постигнат и без подробни мотиви към законопроектите. До последно не е ясно около какви точно конкретни текстове парламентарното мнозинство ще успее да се консолидира.

„С всички критики към нормативните промени, все пак те се явяват една малка плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правосъдие. В крайна сметка обаче реалната промяна в начина на упражняване на всяка публична власт може да стане само с кумулативното наличие на качествени нормативни разпоредби и адекватното им безпристрастно и еднакво спрямо всички прилагане съобразно заложените в тях цели и смисъл. В настоящия случай реформите въобще не успяват да достигнат до етапа на фактическото си прилагане по именно такъв нов за крехката ни демокрация начин, така че доколкото въобще съществуват, то това остава само на хартия“, завършва анализа си Андрей Янкулов.

Във втората част на доклада са анализирани проблемите при установяване / неустановяване на конфликт на интереси от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и новата Комисия за противодействие на корупцията.

„Въпреки, че през 2023 г. беше приет нов Закон за противодействие на корупцията, с който се проведе институционалната реформа на КПКОНПИ, не се наблюдава преодоляване на установените слабости в практиката на комисията спрямо предходните години“, коментира авторът на тази част от доклада Даниела Пенева.

От една страна, все още не е инициирана предвидената в новоприетия закон процедура по избор на независимо ръководство на новата комисия. Вследствие на това „реформираната институция“ се ръководи от предходните ѝ членове. От друга страна, реформата не е проведена в цялост и до такава степен на завършеност, че да гарантира очакваните резултати, включително в новия закон уредбата на конфликта на интереси е възпроизведена идентично със съществуващите до този момент законови разпоредби, които съдържат немалко слабости.

В двата годишни доклада за дейността на КПКОНПИ и КПК през 2023 г. по направление „конфликт на интереси“ информацията е представена изключително оскъдно, но от тях става ясно, че са разгледани по същество 102 решения, от които само в 11 решения е установен конфликт на интереси.

Комисията продължава да разглежда производствата по конфликт на интереси по формален начин.

„Проверките не разкриват застрашен ли е общественият интерес, налице ли са съмнения за безпристрастното и обективно упражняване на правомощията по

служба, от които да стане ясно какви са скритите зад фактите отношения и зависимости, поставящи определени лица в привилегировано положение и налице ли е нечий частен интерес. Проличава липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите“, заключава Даниела Пенева.

Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2023 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.

„Статистиката за работата на двете антикорупционни институции отново показва огромната пропаст между техния дневен ред и дневния ред на българското общество“, обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.

„Формално независими, антикорупционните институции в България продължават да действат като назначени от силните на деня в политическата власт. Данните за антикорупционните разследвания са в този смисъл просто едно систематично изготвено, статистически вярно доказателство за това“,

Годишния мониторингов доклад на АКФ за 2023„Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“ е достъпен тук:

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2023 „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“ е изготвен по проект, подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на правото за Югоизточна Европа“.

For the sixth year in a row, the Anti-Corruption Fund Foundation (ACF) has presented its report, titled Anti-Corruption Institutions 2023: a Freezing Point, on the efforts of public institutions to counteract high-level corruption.

Download Anti-Corruption Institutions 2023: a Freezing Point from here

The report analyses 57 key investigations into suspected corruption by the public prosecution, in addition to the work of the Commission for Anti-Corruption and the Forfeiture of Illegally Acquired Property (CAFIAP).

According to ACF legal experts and authors of the report, Andrey Yankulov and Daniela Peneva: “The past year has again confirmed that the real picture of high-level corruption in Bulgaria remains hidden because the criminal proceedings initiated by prosecutors do not reflect the actual levels of corrupt behaviour among high-ranking public officials.”

Based on the outcomes of these proceedings, it would appear that no high-level officials in the country have committed corruption crimes,” the authors concluded.

In 2023, no final court decisions were issued concerning any of the 57 high-level corruption investigations monitored for the report. For all the monitored cases, the final acquittals continue to considerably outnumber the final convictions (15 final acquittals to only four convictions).

This clearly shows the failing effectiveness of the prosecution in building and litigating cases successfully. A new trend for 2023 is the increase in the number of proceedings which failed to reach the court stage because they were terminated by prosecutors.

“In a nutshell, this year was characterized by a complete distancing from investigations into high-level corruption on behalf of the public prosecution,” said Yankulov, who authored the first part of the report, focusing on the work of the Prosecutor’s Office of the Republic of Bulgaria.

The only exception from this trend was evident during a few weeks in May and June 2023, at the end of the mandate of Prosecutor General, Ivan Geshev, who was released from the post early.  During this period, the public prosecution sprung into action – although without success – against the parties calling for Geshev’s removal from office.”

In contrast to his predecessor, the newly-appointed Prosecutor General, Borislav Sarafov, has not been criticized by any of the political parties in the governing majority which had been agreed in 2023. Consequently, under his leadership, until the end of the year, the public prosecution forgot the issue of high-level corruption.  A number of criminal proceedings directly or indirectly linked with individuals from the political majority (or persons linked with them) – including the proceedings initiated at the end of Ivan Geshev’s term in office – were either terminated or customarily forgotten.

It was not until 2024, after the dissolution of the governing majority comprised of “We Continue the Change” – “Yes, Bulgaria” and GERB (MRF), that the public prosecution resumed its traditional role, using its well-known tactic of politically motivated and widely-publicized criminal proceedings on the grounds of suspected corruption crimes.

Last year, the short-lived and diverse governing majority introduced some legislative changes concerning the criminal justice system and the effort to counteract high-level political corruption with the tools of criminal law. The most significant steps in this regard were the amendments to the Constitution of the Republic of Bulgaria, the amendments to the Criminal Procedure Code, and the new Act on Preventing and Fighting Corruption.

A major share of these reforms was initiated in the absence of a pre-determined and overall concept. What was also missing was an analysis of what necessitated the changes and what were the intended results. Within the legislative process, there was significant uncertainty about the final versions of the legal texts eventually supported by the majority.

“Despite all the criticism against these new legal initiatives, they still represent a small, timid step forward in reforming Bulgaria’s criminal justice system. However, lasting change in the manner in which public authority is exercised in Bulgaria can be created by the cumulative impact of robust legislation and its effective and impartial implementation which applies to all parties equally and respects the comprehensive goals and the full meaning of the legislative texts. In this regard, the latest reforms are yet to be implemented in a comprehensive manner – something which is new in Bulgaria’s still fragile democracy – and have so far remained something that exists on paper,” concluded Yankulov.