Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2022: Институциите остават със затворени очи за корупцията във властта

Антикорупционният фонд (АКФ) представи за пети път своя Годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“.

Докладът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

Можете да изтеглите доклада от тук.

„Изминалата 2022-ра година не допринесе с нищо за изясняване на реалната картина на корупцията по високите етажи на властта. За поредна година действията на антикорупционните органи продължиха да не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво“, заявяват авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти в Антикорупционния фонд. „Ако се съди по тези действия, изобщо няма високопоставени длъжностни лица, виновни в извършването на корупционни престъпления.“

 

По отношение на 56-те ключови разследвания за корупция, докладът на АКФ показва, че:

  • от шест години има една-единствената нова осъдителна присъда, с ефективно наказание лишаване от свобода. Тя обаче е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район. „Тази присъда беше неуместно преекспонирана от ръководството на прокуратурата, сякаш осъденото лице е олицетворение на политическата корупция в страната, което е далеч от действителността“, коментира Андрей Янкулов.
  • Единствената осъдителна присъда не променя устойчивата тенденция: в наблюдаваните казуси на корупция по високите етажи на властта значително доминират крайните оправдателни съдебни актове – до момента те са 15, срещу едва 4 осъдителни. С други думи, внесените от прокуратурата обвинения имат малко над 20% успеваемост.
  • Това е категорично разминаване с процента на осъдителните присъди в България въобще (близо до 100 %), както и в частност по обвиненията за всякакви корупционни престъпления (близо до 90%).
  • В огромното си мнозинство оправдателните присъди са по несъставомерни обвинения – за деяния, които съдът преценя, че изначално не съставляват престъпления. Този тип присъди трайно се увеличават и през 2022 вече възлизат на 13 от всички 15 оправдателни присъди, което отразява слабостта на обвиненията на прокуратурата.

 

Един от тестовете за антикорупционните институции през годината бяха и въведените през 2021 година първи санкции по глобалния закон „Магнитски“ на САЩ срещу български граждани. Българските антикорупционни органи обаче през 2022 така и не показват желание или възможност за работа по отношение на корупционните действия на огромното мнозинство от санкционираните лица. „Най-знаковото име сред тях –дългогодишният политик и бизнесмен Делян Пеевски, през 2022 г. получи своего рода индулгенция от българската прокуратура чрез неин отказ дори да започне формално разследване срещу него, постановен в типичната за такива случаи пълна тишина“, коментира Андрей Янкулов, автор на частта на доклада „Наказателно преследване на корупция по високите етажи на властта“.

 

2022 г. беляза и закриването на специализираните съд и прокуратура. По линия на борбата с корупцията по високите етажи на властта, специализираното правосъдие

не съумя да постигне никакви запомнящи се резултати нито на централно, нито на местно ниво. На централно ниво специализираната прокуратура така и не реализира нито една окончателна осъдителна присъда по казус, засягащ най-висшите държавни служители. Напротив, започването и развитието на някои разследвания от висок обществен интерес успя да създаде достатъчно съмнения за скрити извънзаконови цели на провежданите наказателни производства.

 

Не е по-различна картината и в специализирания антикорупционен орган, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

 

Анализът на публичната информация не свидетелства за висока ефективност на комисията при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията:

 

  • В 80 % от решенията си през 2022 г. КПКОНПИ не е установила конфликт на интереси: от общо 124 решения на комисията, при 25 се установява конфликт на интереси, а при 99 такъв не е установен. Основната причина за ниския процент установени конфликти е преобладаващият формалистичен подход при анализа на фактите и формиране на изводите в решенията на КПКОНПИ и през 2022 г.
  • От 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда, като само 3 съдебни решения потвърждават издадените от КПКОНПИ актове. Едното от потвърждаващите решения е разгледано пред Върховния административен съд (ВАС), който отменя първоинстанционното решение, съответно и решението на КПКОНПИ. С това на този етап остават само 2 потвърдени, но не окончателни, решения на КПКОНПИ на първа инстанция. Така, от всички 124 производства, влезли в сила са само петте, които не са оспорени пред съд, и решението на ВАС.
  • Преобладаващият брой от решенията на комисията (88), са относно лица, които заемат публична длъжност на местно ниво. Останалите решения – 36, са относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво, в системата на държавната администрация, но много голяма част от казусите са от нисък обществен интерес.
  • Една изключително малка част от дейността на КПКОНПИ е с публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността в работата на Комисията и установяване на резултатите от нея.
  • Съгласно годишния доклад на КПКОНПИ, решенията за отнемане на имущество надхвърлят с поне десет пъти издадените актове в почти всички други нейни дейности. С други думи, комисията се занимава предимно с отнемане на незаконно придобито имущество, а в същото време от съдебната практика се вижда, че липсва свързаност на това производство с корупционни престъпления.
  • Значителен проблем за дейността на КПКОНПИ, произтичащ от предсрочното прекратяване на правомощията на председателя ѝ Сотир Цацаров е, че след неговото оттегляне през март 2022 не е избран, нито оправомощен от Народното събрание, изпълняващ длъжността председател. На практика това означава, че комисията не може пълноценно да изпълнява ключовите си дейности.

 

Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2022 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.

„Статистиката на казусите, докарани докрай през 2022 година, показва ясно, че българските антикорупционни институции все още са далеч от това да проявяват систематичност, професионализъм и независимост в борбата с корупцията“, обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.

 

„В тази среда гражданският контрол над работата им си остава една от малкото гаранции за истински, а не имитационни промени.“

 

Годишния мониторингов доклад на АКФ за 2022 „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“ е достъпен тук.

 

 

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2022 „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“ е изготвен по проект, подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на правото за Югоизточна Европа“.


Сподели:

Прессъобщения

АКФ публикува още снимки на полицай пред клуба на Мартин Божанов - Нотариуса

Въпрос към министъра на вътрешните работи: Кой е униформеният на снимката?

Един от анонимните свидетели по преписката срещу Борислав Сарафов е получил заплашително писмо

Четири скандинавски посолства и АКФ със съвместна конференция на тема борба с корупцията и изпирането на пари

АКФ: Защо материали срещу Борислав Сарафов се връщат на прокуратурата, която е под негово ръководство?

Случайни минувачи: Как Мартин Божанов и Велимир Атанасов, на път за “юридически консултации по договор с банка”, се оказват свидетели по дело на върховен прокурор

АКФ: Наложително е създаването на парламентарна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата около дейността на групата на Мартин Божанов - Нотариуса

Вижте какво казва Мартин Божанов - Нотариуса във видеото на АКФ “Списък за бърз контрол"

Отворено писмо до главния прокурор и председателите на КПК и ДАНС: Разпитайте Делян Пеевски за твърденията му

АКФ: Делото-шамар на АЕЦ „Козлодуй“ показва нуждата от законодателни промени в защита на свободното слово

Медиите за нас

Районният прокурор на София Невена Зартова и заместниците ѝ подадоха оставки след скандала за групата на Мартин Божанов за влияние в съдебната система

Николай Стайков: Голямото ми притеснение е, че разследването на модела Божанов ще бъде извършено частично, избирателно и не докрай.

Парламентът създаде временна комисия за дейността на групата около Мартин Божанов - Нотариуса

Андрей Янкулов: Хора като Божанов и Еврото поддържат картотека с информация

Николай Стайков: Мартин Божанов беше собственик на затворен клуб за магистрати, който се е използвал за неформални връзки

Андрей Янкулов: Божанов е бил начело на криминална мрежа с контакти по високите етажи на правосъдието, МВР, ДАНС, Антикорупционната комисия

Бойко Станкушев: Мрежата, свързана с Мартин Божанов, стига до най-високо

Николай Стайков: В момента виждаме опит да се пренапишат знакови корупционни казуси

Андрей Янкулов: Големият провал на българското наказателно правораздаване е в резултатите на "делата от висок обществен интерес"

Николай Стайков: В склада на истинските властови бухалки на практика не се е променило нищо