Четири неправителствени организации подкрепиха промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се цели по-голяма отчетност на прокуратурата

Българският хелзинкски комитет (БХК), Антикорупционният фонд (АКФ), Институтът за пазарна икономика (ИПИ) и Фондация „Български адвокати за права на човека“ (БАПЧ), представиха днес на народните представители от 38-то Народно събрание Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Предлаганият законопроект надгражда предишни опити за промени на НПК и коригиране на идентифицираните дефицити в областта на наказателното правосъдие и конкретно, във функционирането на българската прокуратура.

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

Законопроектът предстои да бъде разгледан днес в Комисията по правни въпроси на Народното събрание.

В становището си четирите неправителствени организации изразяват принципната си подкрепа за предложения законопроект, чието приемане според тях е „крайно наложително и закъсняло“:

„Настоящият законопроект е важна крачка към повишаване на ефективността на наказателния процес чрез въвеждане на повече възможности за засилен външен контрол върху начина на упражняване или неупражняване на прокурорските правомощия, както и за създаване на механизъм за независимо разследване на главния прокурор“, се чете в приетото становище.

Необходимостта от повишаване ефективността на наказателното преследване е България е идентифицирана и последователно посочвана като „системен проблем“ на българското наказателно производство в практиката на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и в препоръките на Венецианската комисия и на Съвета на министрите на Съвета на Европа през последните почти 15 години. Според съдебната практика на ЕСПЧ и препоръките както на  Венецианската комисия, така и на Съвета на министрите на Съвета на Европа, неефективността на наказателното преследване е пряко свързана с две основни групи проблеми: 1 ) липсата на външен (извън прокуратурата) контрол върху актовете на прокурора и 2) липсата на гаранции в българската правна система за независимо разследване срещу главния прокурор, включително цялостната липса на механизъм за ангажиране наказателната отговорност на главния прокурор.

През последните 15 години не са предприети адекватни мерки за реформиране системата на наказателното правосъдие и преодоляване на посочените дефицити. Извършването на такива реформи беше прокламирано като приоритет на предходното редовно правителство и продължава да е едно от условията за получаване от страна на България на средства по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Четирите организации уточняват, че пълноценното преустройство на съдебната власт в Република България е постижимо единствено чрез конституционни изменения, които да доведат до засилване на съдебната независимост и дължимата отчетност на прокуратурата.

Въпреки това, законопроектът постига в голяма степен необходимите промени в областта на наказателното правосъдие, възможни без изменения на Конституцията, както и отразява значителна част от дългогодишните препоръки на Венецианската комисия и Комитета на министрите на Съвета на Европа.

В становището на неправителствените организации се предлагат и няколко конкретни предложения за прецизирането на законопроекта:

  • Изразява се подкрепа за въвеждане на съдебен контрол върху всички прокурорски откази за образуване на досъдебно производство. Настоящият законопроект ограничава обхвата на съдебния контрол само до конкретни престъпления с цел да се избегне претоварване на съдилищата; вероятността от претоварване според подписалите становището обаче е малка, докато ограничението създава реални рискове за изключване на казуси с висока обществена значимост от съдебен контрол;
  • Изразява се подкрепа за предложението главният прокурор ежегодно да внася в Народното събрание доклад относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления.

Заедно с това неправителствените организации изразяват тревога, че главният прокурор и към този момент не спазва задължението си за публикуване на всички свои актове на сайта на Прокуратурата на Република България. „Поради това е необходимо да се прецени изпълнението на задълженията на главния прокурор, произтичащи от закон и да се въведе срок за тяхното изпълнение“, се казва в становището.

  • Изразяват се резерви по предлагания текст, с който се въвежда състав на престъплението „изтезание“. Предлаганата редакция според становището не съдържа ясна дефиниция на престъплението „изтезание“ и не е съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека, която не допуска давност за този вид престъпление. Предлаганите размери на наказанието също не са съобразени с тежестта на престъплението.

 

Пълния текст на становището ще намерите тук


Сподели:

Прессъобщения

Справка от Министерството на правосъдието потвърди подозренията за престъпна манипулация на изборите за членове на Висшия съдебен съвет, при която вместо съдии с право на глас са гласували други хора

След жалба на АКФ съдът задължи Община Смолян да разкрие информация за обществена поръчка

Игри на паркинги. Поглед отвисоко.

АКФ: Данните за изборен туризъм трябва да са достъпни за обществото

Андрей Янкулов: Логичен край за "Барселонагейт", след като Сарафов пое прокуратурата

Андрей Янкулов: Ако Еврото е искал да разкрива тайни, няма да пише сигнали, а да извади видеоархива.

АКФ: Множество нарушения около граничния буферен паркинг при Русе. Намеса на институции в подкрепа на монопол и любопитни роднински връзки във втората част на „Игра на паркинги“

"Игра на паркинги". Икономически анализ.

„Игра на паркинги“. Правен анализ.

Игра на паркинги: Как лица нашумели покрай скандала на Капитан Андреево насочват интересите си към северната граница на България

Медиите за нас

Андрей Янкулов, АКФ: Нито един държавен орган не е получавал реален мандат да се бори с политическата корупция

Прокуратурата проверява сигнала на АКФ за манипулации при избора на членове на Висшия съдебен съвет

Андрей Янкулов: Няма да има сериозна промяна след приемането на новия Закон за противодействие на корупцията

Промени в Закона за местното самоуправление целят повече прозрачност на общинските съвети

Андрей Янкулов: Честите промени на антикорупционната комисия показват липсата на концепция

Андрей Янкулов: Без всеобхватно разследване на всички взаимосвързани случки по казуса „Осемте джуджета“ няма как да се стигне до същината му

Лора Георгиева, АКФ: Обществото е лишено от информация за дейността на КПКОНПИ

Николай Стайков, АКФ: Банката също потвърждава, че е имало среща за „Балкански поток”

Николай Стайков за последните действия на прокуратурата по „Осемте джуджета“: Това не са резултатите, които искаме да видим от едно задълбочено и обективно разследване.

Андрей Янкулов: Моето усещане е, че особена обществена полза от КПКОНПИ няма