Блатни истории от Варненското езеро, Част 3: Как държавата помогна за частното пристанище на Доган

Антикорупционният фонд (АКФ) публикува днес третото видео от поредицата „Блатни истории от Варненското езеро“. Епизодът проследява необяснимите държавни преференции за бизнесите на Ахмед Доган, почетния председател на ДПС, свързани с ТЕЦ „Варна“ и прилежащото към него пристанище ТЕЦ Езерово.

 

Абонирайте се за информационния бюлетин на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

Последната брънка в тази верига от държавни помощи е удълбочаването на плавателните канали на Варненското езеро – най-голямата публична инвестиция в пристанищна инфраструктура за последните 50 години. В този му вид проектът ще облагодетелства именно модернизираното пристанище на Доган ТЕЦ „Езерово“, а не държавните пристанища Варна – Изток и Варна – Запад.

 

Преференциалното третиране на пристанището ТЕЦ Езерово от страна на държавата започва веднага след като на 7 август 2018 г. Ахмед Доган го придобива от децата на бившия транспортен министър и шеф на пристанище Варна Данаил Папазов. Нотариусът, заверил подписите по договора, е нотариус Весела Ивчева, станала известна от разследването на АКФ „Осемте джуджета“.

 

Езерово получава удостоверение за пристанищен оператор на 13.08.2018 г. Планът за управление на отпадъците на новото пристанище е одобрен на 31.08.2018 г.[1]  На 05.09.2018 г. ТЕЦ Езерово получава Удостоверение за експлоатационна годност, а на 12.09.2018 г. – Удостоверение за регистрация.

 

Няколко месеца по-късно,  през януари 2019 г., пък министрите на транспорта и на регионалното развитие Росен Желязков и Петя Аврамова издават заповед, с която разрешават изработването на генерален план на пристанището чрез обединяване на няколко нови имота около него.[2]

 

Пренебрегвайки няколко закона, държавата на практика подарява на „Сигда“ и кейовата стена на Езерово, като става партньор на частното дружество. По този начин му отдава правото до 2054 г. да експлоатира безвъзмездно кея и пристанищните съоръжения, които са публична държавна собственост. Въпреки законовите ограничения, държавата поема ангажимента и да снабдява корабите, които акостират в пристанище ТЕЦ Езерово, с вода, електроенергия и всички необходими комуникации.

 

Чрез тези светкавични държавни намеси, само за няколко месеца, пристанище ТЕЦ Езерово е лицензирано и функциониращо и отговаря на всички нормативни изисквания за извършване на претоварна и търговска дейност.[3]

 

Планове за развитието му в близките години предвиждат инвестиция от 89 милиона евро. Идеята е пристанището да обработва контейнери, течни и насипни товари, а прогнозният обем, който ще може да поеме, е 8 млн. тона годишно, почти толкова, колкото и настоящия обем на Варна – Запад. Предвижда се и изграждане на нова контейнерна инфраструктура, с която Езерово ще може да поеме 200 хил. т. контейнери на година – колкото е капацитетът на всички български пристанища взети заедно.[4]

 

Тези планове за развитие на пристанище Езерово са още по-впечатляващи на фона на липсата на адекватна пристанищна инфраструктура на държавното пристанище Варна – Запад[5] и липсата на планове за цялостното му развитие. Само след цялостно модернизиране и механизация на товаро-разтоварните дейности, държавното пристанище би могло да се ползва от удълбочаването на каналите. Още повече, че общината смята да развива другото държавно пристанище във Варненския залив – Варна – Изток като зона за отдих и забавления.[6]

 

Всичко това поставя въпроса дали частното пристанище ТЕЦ Езерово не е основния облагодетелстван от най-големия публичен проект за развитие на пристанищна инфраструктура в последния половин век?

 

Държавните преференции към пристанището Езерово изглеждат в синхрон с привилегированото отношение, което институциите демонстрират и към другия бизнес на Доган при Варненското езеро – „ТЕЦ Варна“. Само от 2018 г. до средата на 2021 г. ТЕЦ Варна получава от държавата над 87 млн. лв., за да изпълнява функциите на „студен резерв“ в българската енергийна система, без да е ясно дали изобщо има технически капацитет, за да работи.

 

„Още през юни 2019 г. от Антикорупционния фонд сезирахме КЕВР, НАП и министъра на енергетиката за съмнителните факти около придобиването на ТЕЦ „Варна“ и дейността ѝ по осигуряване на студен резерв. От 2019 г. до днес институциите не дават отговор на поставените от нас въпроси. Отговор няма и прокуратурата защо предишният собственик ЧЕЗ е сключил сделка, с която на практика е подарил централата и прилежащото пристанище, което през 2019 г. е оценено от независими оценители на стойност от 32 млн. евро. Прокуратурата дори отказва поименно да спомене г-н Ахмед Доган“, коментира Лора Георгиева от АКФ.

 

Успоредно с работата по новото пристанище се движи и обновяването на самия ТЕЦ, така че да може да участва с три пъти по-голям капацитет в търговете за предоставяне на студен резерв. Очакванията са, че за по-малко от две години доскоро неработещият енергиен комплекс на Доган и пристанището към него ще генерират приходи от десетки милиони.[7]

 

Вижте третия епизод на „Блатни истории от Варненското езеро“ тук.

 

[1] https://varna-tpp.com/upravlenie-otpadytsi/

[2] https://www.marad.bg/sites/default/files/old_docs/Generalen_plan_na_pristanichte_TETz_Ezerovo.pdf

[3] https://eea.government.bg/bg/r-r/r-te/verifitsirani-dokladi-19/doc-19/174.PDF

[4] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/17/3926477_dogan_tursi_chujdestranni_investitori_za_tec-a_i/

[5] https://bnr.bg/varna/post/101672217/pristanishte

[6] https://visit.varna.bg/bg/otkrito_prostranstvo_morska_gara_varna.html

[7] https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/06/02/4216146_dogan_shte_razshiriava_tec_varna_s_nova_gazova/


Сподели: