Андрей Янкулов, АКФ: Почтените хора в съдебната системата трябва да осъзнаят, че така повече не може

Андрей Янкулов, АКФ: Надеждите да се случи позитивна промяна в съдебната система избледняват. Почтените хора в тази системата трябва да осъзнаят, че така повече не може.

Такова е състоянието на нещата, че и най-добрите нормативни промени не могат да променят нищо сами по себе си. На нас ни трябва културна промяна по отношение на начина, по който се упражнява публичната власт в страната. За жалост културната промяна, която виждаме в последните години, е с обратен знак.

От всички държави в ЕС ние харчим най-много за правосъдие като процент от БВП. Това е огромен процент.

И въпреки това, имаме едни криминални структури, буквално бандитски организации, които диктуват събитията в правосъдието. Едни тъмни стаички, в които впиянчени бандити влияят върху назначението на такива позиции като включително българския европейски прокурор.

Мнозинството от хората, които работят в съдебната система и в публичния сектор изобщо, са безспорно почтени. Проблемът е, че те са тихи. В един момент, когато развалата започне да достига такива брутални нива, каквито наблюдаваме в последните години, може би тази тишина трябва да я нарушат самите те.

Само с осъзнаването от хората вътре, че така повече не може, може да се постигне тази културна промяна.

Не знам какъв е точно пътя, нямам рецепта. Но няма как почтените хора в системата, които виждат какво се случва, да го оставят без никакъв коментар.

Брутален пример, който винаги давам: миналата година се разбра от институционален източник за един колега прокурор от бившата Специализирана прокуратура, който е бутал в ролята на разсилен количка със злато в тъмната част на денонощието. Злато, взето като веществени доказателства по „Осемте джуджета“. Бутал е количката със злато, за да се натовари то в джипа на въпросната престъпна организация „Осемте джуджета“ и да изчезне това злато.

Това се разбра от официален институционален източник. Точно тази фактическа обстановка беше заложена в обвинителен акт на Софийска градска прокуратура. Когато преди го разказвахме във филма на АКФ съм убеден, че много хора са си казали „Това са глупости.“ Аз също в някакъв момент не вярвах, че точно така се е случило. Но в следствие това беше заложено в официален документ на самите институции. Тоест това е нещо, което ние трябва да приемем за вярно. И каква е реакцията на това?

Друг пример е разследването на действията на главния прокурор. От едно интервю на специалния прокурор пред „24 часа“ разбрахме, че Борислав Сарафов е бил виждан от магистрати – не един и двама – няколко пъти в ресторант „Осемте джуджета“.

Това противоречи на собствената му публично представена версия за отношенията му с Петьо Еврото – „отишъл там инцидентно, един път, направена му оперативна комбинация, вкаран в капан от Иван Гешев, да бъде сниман и дискредитиран“. 

Специалният прокурор на практика го опровергава за това. Това са доказателства за свързаност с въпросната престъпна мрежа. И те говорят достатъчно, че този човек не може да заема висока публична длъжност, особено когато това противоречи на собствените му публично дадени обяснения.

И това не е само главният прокурор.  Ние виждаме, че ръководителите на най-важните прокурорски структури в страната в момента се оказват хора от семейния кръг на „Осемте джуджета“. Вече разбрахме, че това е и на ниво Европейска прокуратура. И там също е минавано през диванчето на Петьо Еврото. И там също какво е правено 4 години? Как е управляван този офис? Къде са делата, какво се е случило по тези дела? Обвинения срещу трима кметове и срещу един изпълнителен директор на Булгартрансгаз. Но четири години какво се е случвало?

Видяхме нашите институции: заради степента на инфилтриране на въпросните бандитски организации в тях те не се проведе нищо. Никакъв процес на прочистване на ниво съдебна власт. Не видяхме желание от мнозинството редови магистрати да поискат сметка за това какво става. На ниво политическа власт също: две парламентарни комисии приключиха без никакъв реален резултат, без никакви действия. Нашата държава на институционално ниво е блокирана. Гражданският сектор се опитва да задвижи нещо, бутаме нещо, каквото можем, но нашите възможности са доста ограничени. На медиите не мога да се сърдя: според мен темата беше вдигната достатъчно, за доста дълъг период от време.

Но проблемът вече не е ограничен само в България. Проблемът е ниво институции на Европейския съюз.

Ключовият момент сега е какво ще направят институциите на Европейския съюз, Европейската прокуратура? Къде е била колегията на Европейската прокуратура, какво е виждала тя от работата на българския европейски прокурор? Къде са институциите на ЕС: Комисията, Парламента?

Това са въпроси, които трябва да намерят някакъв отговор.

Изказване на Андрей Янкулов в рамките на представянето на Годишния доклад на БХК за правата на човека в България през 2024 г.

Линк към целия запис

Годишния доклад за правата на човека в България през 2024 г. на Българския хелзинкски комитет можете да изтеглите от тук