Анализ на АКФ: SLAPP делата са опасен феномен, който има своето българско измерение

Антикорупционният фонд (АКФ) представи днес нов анализ, озаглавен „Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България“.

Можете да изтеглите доклада от тук

Докладът е първи опит за систематичен обзор и анализ на натрупаната в български съдилища правна практика по т. нар. „стратегически дела срещу публично участие“ (известни с английския акроним SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. – март 2023 г.

Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, носещи белези на SLAPP, за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.

„SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти.

 cenata_na-svobodnoto_slovo_web

Целта им е да ги сплашат и – в крайна сметка – да им наложат цензура“, казват авторите на анализа Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.

„Инициаторите на делата в мнозинството случаи ги започват с ясното съзнание, че нямат достатъчно основания да спечелят в съда“, коментира Лора Георгиева. „Целта им е не толкова победа, колкото продължителен съдебен натиск.“

Данните

По-голямата част от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите – става дума за 87,5 % от гражданските дела и 86% от наказателните дела.

„Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела – в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите“, допълва София Желева.

Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата-шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.

Средната продължителност на делата шамари е 2,8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.

От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 години.

„През този период ангажираните в съдебния спор журналисти/активисти са принудени да продължат работата си със съзнанието, че отново могат да бъдат тенденциозно обвинени“, коментират авторите на анализа.

Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.

Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разгледания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата-шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела.

Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведе-

ни в периода 2015 – 2023 г.

В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.

„Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията“, коментира София Желева.

Алтернативни форми на натиск. Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.

„Ефектът от делата шамари е ограничаване на обществения дебат и ограничаване на достъпа на гражданите до надеждна информация.

Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

Целият анализ можете да изтеглите от тук