АКФ сезира прокуратурата за компютърни престъпления при електронното гласуване за членове на ВСС през юни 2022
Антикорупционният фонд (АКФ) сезира Софийска градска прокуратура (СГП) за извършени компютърни престъпления при избора на шестима съдии за членове на съдийската квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), проведен през юни 2022 г.
За манипулациите на електронната система за гласуване за пръв път стана публично известно от статия на „Капитал“ от януари 2023 година.[1] Статията цитира изводите на тройна компютърно-техническа експертиза по делото, образувано след като трима от кандидатите за членове на ВСС подават жалби, оспорвайки резултатите на изборите. Става дума за съдиите Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и съдията от Луковит Владислава Цариградска, номинирала кандидат за член на съвета.
Въпреки изнесените още преди шест месеца данни за сериозни манипулации, до този момент няма информация прокуратурата да се е самосезирала и да е започнала разследване.
Експертизата по делото, приета в хода на производството без да бъде оспорена, установява „различни аномалии“ в ползването на системата за електронно гласуване: многократно гласуване от един и същ IP адрес; IP адреси, от които се е гласувало десетки пъти; последователно гласуване с талони на различни гласоподаватели. Във всички тези случаи гласуването е ставало от IP адреси, принадлежащи на съдилища, въпреки че системата позволява на съдиите да гласуват от мобилните си телефони и домашни компютри.
Най-фрапантен е случаят, в който около 200 гласувания са били извършени в рамките на 3 минути в сутрешните часове в съботен ден (25.06.2022), от един и същи IP адрес на Върховния административен съд.
Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за невъзможност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, тъй като от профила им вече е било извършено електронно гласуване. Така например съдия Танка Цонева от Софийски районен съд сигнализира за невъзможност да гласува, използвайки предоставените ѝ линк и парола. Извършената проверка по сигнала разкрила, че с талона на съдия Цонева вече е било извършено гласуване, очевидно от различно от нея лице.
„Компютърната експертиза и събраните писмени данни насочват към извода, че е бил осъществен неправомерен достъп до системата от неоправомощено лице и са били използвани чужди данни за достъп при упражняване на активно избирателно право“, заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ.
Компютърната експертиза още установява, че одитните логове (журнали) на базата данни и таблиците, в които се съхраняват резултатите от гласуването, не са били включени по време на изборните дни. По тази причина не е било възможно да се извърши проверка за това дали са извършвани действия по изтриване, модифициране или добавяне на гласове – едно от изискванията по закон за удостоверяване на резултатите от изборите за съдии.
„Така посочените обстоятелства водят до извод за извършени действия по целенасочено невключване на одитните логове (журнали) на базата данни и таблиците, в които се съхраняват резултатите от гласуването“, допълва Андрей Янкулов. „Това е направило невъзможно съхраняване на данни от информационната система, които е трябвало да бъдат съхранени и при необходимост проверявани за осъществен неправомерен достъп до системата. Невъзможността да се извърши проверка е равнозначна на опорочаване на избора.“
Компютърна експертиза още установява, че по време на изборния ден са правени няколко междинни архива на различните бази данни на информационната система, включително и на таблиците с резултатите от гласуването.
Това е нарушение на правилата за електронно гласуване и на практика означава, че тайната на вота не е била защитена, а хората, имали пълен достъп до системата, са можели да установят кой съдия за кой кандидат гласува.
Въпреки изложените данни за съществени нарушения и манипулации на вота, през февруари 2023 година петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд постановява, че „изборът на шестимата членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота е законен и валиден, няма установени нарушения от такава степен, че той да бъде опорочен.“[2]
„Считаме, че така изложените в сигнала ни до прокуратурата данни са достатъчни, за да бъде образувано наказателно производство“, заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
„Данните в сигнала повдигат съмнения за сериозни нарушения и манипулации, които потенциално са подменили резултатите от избора на съдии за членове на Висшия съдебен съвет. Въпросът е с висока обществена значимост, но до момента липсва адекватна институционална реакция. Поради това изпращаме нарочен сигнал и ще информираме обществеността своевременно за резултатите от него.“
Сигналът на АКФ до прокуратурата е приложен към настоящото прессъобщение.
[1] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/01/27/4443522_200_sudii_na_opashka_ekspertiza_razkriva_tejki/
[2] https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=9B41ECD44AE6A6BCC225895C004E1A5E