АКФ работи по анализ на дейността на местните власти в борбата с корупцията и конфликта на интереси

От началото на 2024 г. екипът на Антикорупционния фонд (АКФ) работи по анализ на свършеното от местните власти в България в борбата с корупцията и конфликта на интереси.

Няколко органа в България са натоварени с противодействие на корупцията и установяване на конфликти на интереси в местната администрация. Най-важни сред тях са кметовете на общините и постоянните комисии за противодействие на корупцията към общинските съвети.

По идея дейността им би трябвало да допълва на местно ниво работата на централните антикорупционни институции като Комисията за противодействие на корупцията.

Реално обаче много малко се знае за това как се осъществява борбата с корупцията от общинските антикорупционни органи. След поредица реформи през годините не е ясно какви са действителните резултати, които те са постигнали, с колко казуси са се занимавали, какви практически мерки са приели – публичната информация по тези теми е оскъдна.

До момента АКФ е разпратил запитвания по Закона за достъп до обществена информация до 27 общини в страната, за да получи информация за дейността на кметовете на общини и комисиите като например колко сигнали за конфликт на интереси и корупция са получили; по колко от тях са извършили проверка и какви са резултатите.

„Целта ни на този етап е да направим преглед на работа на общинските власти в  борбата с корупцията през последните години. Искаме да разберем и доколко те са прозрачни и отчетни в дейността си“, коментира Даниела Пенева, правен съветник от екипа на Антикорупционния фонд.

На следващия етап експертите на АКФ ще анализират практиката на антикорупционните органи по казуси на противодействие на корупция и конфликти на интереси на местно ниво. Проектът също така ще идентифицира слабите места в действащата правна рамка за установяване на нарушения на публични служители на местно ниво.

„Интересува ни дали комисиите в различните населени места разглеждат сходни случаи на корупция и конфликти на интереси, кога се активизират, какви мерки се предприемат.

Наясно сме и че съществуващата правна рамка вероятно има недостатъци и се надяваме да ги идентифицираме в рамките на анализа.“

Експертите на АКФ ще представят своите констатации в доклад за дейността на местните антикорупционни органи. Докладът ще включва и препоръки за подобрения, свързани с разследването на корупция и установяването на конфликти на интереси на местно ниво, които да бъдат взети предвид при последващи изменения в законодателството за противодействие на корупцията и конфликта на интереси.

Публикацията на доклада за местните антикорупционни органи се очаква в края на 2024 година.

Работата на АКФ в тази област ще допълни наблюдението на организацията върху Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – централните органи, отговорни за установяване на конфликти на интереси, борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Резултатите от това наблюдение АКФ представя в Годишния си мониторингов доклад за работата на институциите за борба с корупцията, който тази година ще бъде публикуван през юни 2024.

„Надяваме се с този проект да подпомогнем активните граждани в страната и да ги мотивираме да следят работата на антикорупционните органи на местно ниво, и да сигнализират властите и широката общественост за евентуални нарушения“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

„Надяваме се и изводите от този анализ да послужат за начало на един по-широк разговор за това дали антикорупционната система в България трябва да функционира по различен начин.“

Анализът се финансира в рамките на проекта „Защита на ценностите на ЕС и основните права чрез обществено участие и подпомагане на гражданското общество в Централна Европа – PROTEUS“, изпълняван от Transatlantic Foundation в сътрудничество с програмата Engaging Central Europe на The German Marshall Fund of the United States.

Проектът PROTEUS се съфинансира от Европейска изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) чрез програмата на Европейския съюз „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).