АКФ настоява за вето върху антикорупционния закон

След поредица критични аргументи към законопроекта Антикорупционният фонд внесе становище и до Президента с ясна мотивация и искане за вето върху новоприетия антикорупционен закон.

Общата оценка на АКФ е, че приетият закон не може ефективно да изпълни поставените цели, като в същото време създава сериозни рискове за нарушаване на конституционните принципи на правовата държава и разделението на властите, от една страна, и на конституционните гаранции за основните права и свободи на гражданите, от друга, се казва в становището изпратено до Президента.

По време на общественото обсъждане, както и в рамките на парламентарния процес, АКФ два пъти изразява своето експертно становище във връзка със закона. Критичните препоръки на фонда, както и предложенията на други независими експертни организации с утвърдени имена не бяха взети предвид. В процеса на законодателната работа бяха приети дори допълнителни негативни предложения в ущърб на ефективното противодействие на корупцията.
Реалната антикорупционна среда се създава от непримиримото отношение на гражданите, силния неправителствен сектор и ясната законодателна рамка. Ето защо “Антикорупционен фонд” мотивира не само защитата на публичния интерес, но и съдържателни правни аргументи в тази връзка.

Основната концептуална критика към закона е относно механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, като отсъства обаче именно разследващата функция. Ефективната борба с корупцията изисква дефинитивно пълноценно разследване и събиране на доказателства, които да послужат в последващо наказателно производство. Без наличие на институционална инфраструктура, която да обслужи противодействието на корупцията, законът ни оставя с усещане за пълна привидност на възприетата законодателна мярка. Нещо повече. Според приетия закон се оказва, че корупцията е преди всичко форма на административно нарушение (конфликт на интереси) или на неоснователно обогатяване, а не тежко престъпление, което ерозира самия фундамент на държавното управление.

В становището се разглеждат по-конкретно:

• Предложената процедура за избор на председател и членове на комисията – избор с обикновено мнозинство от Народното събрание, с което обективно се нарушава независимостта на органа и се създават условия за концентрация и злоупотреба с власт, като се пренебрегват препоръките в тази връзка в публикувания на 15 ноември 2017 г. доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).

• Отпадането на съществуващи форми на защита на сигналоподателите в допълнение на липсата на условия за гражданите и организациите да съдействат на органа за разкриване на корупционни нарушения при сериозни рискове за тяхната сигурност, заради изискваните пълен обем лични данни.

• Липсата на достатъчно гаранции за пълнота при подаване на информацията за собствеността на юридически лица или други субекти, които са регистрирани в зони с преференциален данъчен режим (офшорни зони), което дава пълна свобода за заобикаляне на законовите изисквания, при задължените субекти, които имат регистрирани или участват в собствеността и управлението на офшорни фирми. Как законът тогава би бил ефективен по отношение на публичността на имуществото на лица, заемащи висши публични длъжности, поставят основателно въпрос от фонда.

• Фактът, че законът не се съобразява с препоръката в доклада по МСП от м. януари 2017 г. , където изрично се препоръчва да се преосмисли предложението КОНПИ да бъде разформировано и обединено с други органи. С новия закон се създадават сериозни рискове за засягане правата на гражданите – без предвиден законов механизъм по отношение първоначално установеното несъответствие в придобитото имущество – за оспорване пред независимия съд, преди да се започне процедурата за цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имущество.

• Предвиденото използване на специални разузнавателни средства при извършване на оперативно-издирвателна дейност, което в контекста на подобен мултифункционален орган създава предпоставки за концентрация на власт и възможни злоупотреби с нея, засягащи честта, доброто име и правата на гражданите. Разширяването на използването на СРС без достатъчно гаранции за конституционните права на гражданите е и самостоятелно основание за налагане на вето на приетия закон

В заключечие АКФ счита, че самоцелното създаване на нов „антикорупционен“ орган, без гаранции за неговата независимост от политическо влияние и публична отчетност, при липса на гаранции за основни права и свободи на гражданите, както и противоречието на създадената уредба с конституционните принципи на правовата държава и разделението на властите, дават достатъчно основания за упражняване на конституционно правомощие на Президента за налагане на вето върху закона

От фонда изразяват готовност за своевременна среща с Президента и защита на аргументите в отговор на високия обществен интерес.


Сподели: