АКФ иска съда да задължи ДАНС да даде цялата информация за недекларираните имоти и сметки в чужбина на публични личности

Антикорупционният фонд (АКФ) обжалва пред Административен съд – София-град отказ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за предоставяне на информацията, която агенцията е събирала за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина.

 

Абонирайте се за бюлетина на АКФ, за да научавате за най-новите ни разследвания и анализи:

С натискане на бутона потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност

В началото на март 2022 г. АКФ изиска от ДАНС имената на лицата, които не са подали декларация, каквато се изисква по закон, както и публичната длъжност, която тези лица заемат и неоповестеното им имущество, което подлежи на деклариране. Публично известно е, че ДАНС е събрало тази информация през 2019 г. по искане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Резултатите от проверката на ДАНС са предоставени на Цацаров, но никога не са били публикувани.[1]

 

На 16 март административният секретар на ДАНС отказа достъп на АКФ до информацията, с аргумента, че тя „не е обществена“, а представлява „лични данни на конкретни лица“, които са защитени от закона[2].

 

„Този отказът е незаконосъобразен, а аргументите на ДАНС са несъстоятелни“, заявява Лора Георгиева, старши правен съветник към Антикорупционния фонд. „Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) задължава лицата на висши публични длъжности да публикуват декларации за имуществото си. Лицата, които не са декларирали имуществото си, са нарушили закона и ДАНС не може да ги крие, като се позовава на защита на личните им данни“, категорични са от АКФ.

Член 4, ал. 1, на ЗПКОНПИ изрично ограничава неприкосновеността на личните данни на публичните лица поради високата професионална отговорност, която те носят. Според закона данните за притежаваното от лицата на висши позиции имущество и интереси са публична информация и всеки гражданин може да има достъп до тях, включително чрез нарочни публични регистри. Българският законодател е преценил, че тази мярка е необходима, за да бъдат ефективно защитени обществените интереси и да се предотврати евентуална корупция на лица, заемащи висши публични длъжности.

 

„Член 3, ал. 2, т. 8 на ЗПКОНПИ изрично изисква лицата, които не са подали декларации или в чиито декларации е установено несъответствие, да бъдат публично оповестени.