Анализ на АКФ: Избирателната активност в рисковите секции продължава да намалява и на парламентарните избори през ноември 2021
Избирателната активност в рисковите секции продължава да намалява и на парламентарните избори през ноември 2021. Това е силен индикатор за спад на контролирания и купен вот
Това показва анализът на резултатите на парламентарните избори, които Антикорупционният фонд (АКФ) представи днес. Автори на анализа са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“ разработи интерактивните карти, които представят анализираните резултати.
Абонирай се за нашия бюлетин!
С абонирането потвърждавате, че сте запознати с Политиката ни за поверителност.
Анализът дава отговор на въпроса какво се е случило на последните парламентарни избори в рисковите секции, които експертите на АКФ идентифицираха – става дума за общо 1 738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от купен и контролиран вот в поне два парламентарни избора за периода 2013 – 2021 г.
Колко хора гласуваха в рисковите секции през ноември 2021?
Установеният от експертите на АКФ през юли висок спад на активността в рисковите секции продължава и през ноември. През ноември избирателната активност в рисковите секции е спаднала с още 10 %, а подадените гласове са с 22 хиляди по-малко отколкото през юли 2021.
На места тенденцията към по-ниска избирателна активност в рисковите секции е по-осезаема.
В Община Бургас например активността в рисковите секции през ноември спада с цели 16,3 %. Едно от възможните обяснения са засиленитe акции на МВР срещу купения вот в общината, както и широкото им медийно отразяване. Друга възможна причина е намаленият стимул на политическите актьори да прибягват до този механизъм за осигуряване на гласове.
Процентът на общините, в които делът на потенциално купения или контролиран вот от
общия вот в общината е под 1%, се е увеличил значително.
За кого гласуваха рисковите секции през ноември 2021?
Движението за права и свободи запазва лидерското място по дял на гласове, получени в
рискови секции, със загуба от едва 2,2 % спрямо резултатите си от юли. Поради това и делът на ДПС от общия рисков вот в страната се увеличава от 34,4 % през юли на 37,7 % през ноември 2021.
На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава ПП ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ отчита най-съществените загуби в рисковите секции: подкрепата за тях спада с 14,3 % или с около 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24 % през юли на 21 % през ноември 2021.
На трето място по показателя дял от вота в риск е БСП с 11 % от рисковия вот.
Каква е тежестта на вота от рискови секции за всяка една партия?
Най-голяма тежест от рискови секции продължава да има вотът в резултатите на Движението за права и свободи – 29,1 % от всички гласове за Движението идват от рискови секции.
На второ място са Републиканци за България, които се явиха на изборите в коалиция под името Национално обединение на десницата – 16,3 % от вота им е подаден в рискови секции.
Следват ги БСП с 8,2 % и ГЕРБ със 7,1 %.
Вижте видео представящо резултатите на анализа тук.
Можете да прочете целия анализ тук.
Анализът е създаден с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа“.