Задълбочен анализ, критика и редица препоръки в годишния доклад на АКФ „Антикорупционни институции: тенденции и практики“

30-ти май 2019: Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) представи в София годишния си мониторингов доклад „Антикорупционни институции: тенденции и практики“. Изготвен с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер“, докладът оценява дейността на основните антикорупционни институции през 2018 г. – съдилища, прокуратура и новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Изведени са препоръки към отговорните институции, сред които:

  •  – Да се предвидят гаранции относно независимостта на КПКОНПИ, включително с възприемане на различен модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции (президент) и организации (НПО) – като се дават по-високи гаранции за публичност на процедурата, политическа неутралност и професионализъм.
  •  – Да се преосмисли възможността за използване от КПКОНПИ на СРС извън целите на наказателното производство.
  •  – Да се съобрази уредбата на гражданската конфискация с Конституцията и Европейската Конвенция за Правата на Човека, като се въведат необходимите процесуални способи за гарантиране и защита правото на собственост.
  •  – Да се ограничи възможността лицата, заемащи публични длъжности, да получават дарове и облаги във връзка със заемането на съответната длъжност и без непосредствена връзка с упражняването на конкретни властнически правомощия в частен интерес.
  •  – Докладът разглежда цялостната законодателна рамка и натрупаните практики по нейното прилагане през предходните години. В резултат на направения анализ и оценка се извеждат проблемни области на прилагане на законодателството.

Според доклада, работата на правораздавателните органи в случаи на корупционни престъпления се затруднява от обема и сложността на материята, както и от честите промени в законодателството. По-конкретно критиките засягат:

  •  – Нормативни празноти относно клиентелизъм, непотизъм и корупционно заобикаляне на режима на обществените поръчки, основано на злоупотреба със служебно положение и други нарушения.
  •  – Липса на разпоредби за ненаказване или облекчено наказване на лица, дали подкуп, ако те доброволно съобщят за престъплението, както и при особен принос за разкриване и наказване на тежки престъпления.
  •  – Практиката неоправдано да се изваждат от подсъдността на специализираните съдебни звена корупционните престъпления на ръководни длъжностни лица от някои институции.
  •  – Нискоефективни и разнопосочни практики по събиране на доказателства.
  •  – Формализъм на наказателния процес, който не насърчава разследващите към инициативност и изобретателност.
  •  – Политизиране на правораздавателния процес в случаи, когато разследваният е политически ангажиран.
  •  – Слабости в ресурсната обезпеченост и междуинституционалното сътрудничество.

Проблем за българската практика е и честото използване на предварителни проверки, които нерядко се извършват от неопитни и професионално некомпетентни разследващи дори когато са налице основания за образуване на досъдебно производство.

Все още прокурорите не са достатъчно активни, когато става дума за изследване на имущественото състояние на разследвания и близките му и извършване на финансов анализ на активите.

Докладът обръща внимание и на практиките на медийно отразяване на корупционни дела с голям обществен интерес. В медиите се изнася значителна информация, която на практика прави разследванията публични и често води до въвличане на широката общественост в кухнята на строго професионални действия. Препоръчва се създаването на обществен стандарт коя информация от и за корупционните разследвания е от интерес за обществото.

Механизмите на създаване на новата антикорупционна комисия, която през 2018 г. пое функциите на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), звено от Сметната палата, БОРКОР и специализирана дирекция на ДАНС, също са обект на разглеждане в доклада.

По отношение на работата на новата антикорупционна комисия АКФ отчита съществено разминаване между високите обществени очаквания за противодействие на корупцията и препоръките на Европейската комисия и тяхното законодателно въплъщаване. Анализът показва следните проблеми:

  •  – Приетият през 2018 г. закон дефинира корупцията като форма на административно нарушение или на неоснователно обогатяване, а не тежко престъпление, което ерозира самия фундамент на държавното управление.
  •  – Антикорупционната комисия трудно би могла да отговори на създадените очаквания поради липсата на разследващи правомощия.
  •  – Установената процедура за избор на председател и членове на Комисията – избор с обикновено мнозинство от Народното събрание – позволява съответното управляващо мнозинство да има решаващ глас при формирането на състава на органа.
  •  – Механично се съчетават в рамките на една институция твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, което влияе негативно върху ефективността на органа и създава възможност КПКОНПИ да се използва за политически мотивирани проверки.
  •  – Нов модел за установяване на конфликт на интереси, съчетаващ централизиран и децентрализиран подход, който е вероятно да доведе до непоследователна и противоречива практика.
  •  – Случаи на селективно и противоречиво прилагане на закона, които оставят съмнение за политически мотивирани проверки.

Възлагането на новия орган на контролни и санкционни правомощия, които съществено засягат правната сфера на личността, изисква да са осигурени гаранции за независимост на институцията, както и съобразяване с принципите на правовата държава, на разделението на властите и конституционното право на защита и правото на собственост.

Докладът прави редица препоръки относно структурата и функциите на антикорупционната комисия, както и относно производствата по конфликт на интереси и по отнемане на незаконно придобито имущество.

Според АКФ е необходимо да се създадат условия за независимостта на КПКОНПИ, включително с възприемане на различен модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции  или организации от гражданския сектор, като се дадат по-високи гаранции за публичност на процедурата, политическа неутралност и професионализъм.

Важно е да се разшири понятието за свързани лица, пренесено автоматично в новия закон, за да се намалят случаите на заобикаляне на закона и да се улесни доказването на конфликта на интереси.

Препоръчва се още:

  •  – Да се преосмисли възприетият децентрализиран модел за установяване на конфликт на интереси.
  •  – Да се прецизират забранителните разпоредби, така че ясно да се разграничат случаите, в които се изисква лицето реално да е упражнило свои правомощия по служба, от случаите, в които е достатъчно да се установи обективно едно състояние или ситуация, в която лицето, заемащо висша публична длъжност е попаднало с негово съгласие или допускане.

Не на последно място по важност е и защитата за подателите на сигнали. АКФ призовава да отпадне изискването за посочване на ЕГН в подадените сигнали, както и да се предвиди изрична възможност за граждански организации, осъществяващи дейност по граждански контрол върху институциите, да могат да подават сигнали за предполагаеми корупционни престъпления.

За допълнителна информация:

Весела Тодорова

Координатор публична осведоменост

02/ 907 9700

media@acf.bg


Сподели: